Job 13
1 Voici, tout cela, mon œil l’a vu, mon oreille l’a entendu et l’a compris.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 Ce que vous connaissez, moi aussi je le connais; je ne vous suis pas inférieur.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Mais je parlerai au Tout-puissant, et mon plaisir sera de raisonner avec Dieu;
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 Mais pour vous, vous êtes des forgeurs de mensonges, des médecins de néant, vous tous!
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Oh! si seulement vous demeuriez dans le silence! et ce serait votre sagesse.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Écoutez donc mon plaidoyer, et prêtez attention aux arguments de mes lèvres.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Est-ce pour Dieu que vous direz des choses iniques? Et pour lui, direz-vous ce qui est faux?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Ferez-vous acception de sa personne? Plaiderez-vous pour Dieu?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Vous est-il agréable qu’il vous sonde? Vous moquerez-vous de lui comme on se moque d’un mortel?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 Certainement il vous reprendra, si en secret vous faites acception de personnes.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Sa majesté ne vous troublera-t-elle pas? Et sa frayeur ne tombera-t-elle pas sur vous?
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Vos discours sentencieux sont des proverbes de cendre, vos retranchements sont des défenses de boue.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Gardez le silence, laissez-moi, et moi je parlerai, quoi qu’il m’arrive.
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Pourquoi prendrais-je ma chair entre mes dents, et mettrais-je ma vie dans ma main?
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Voici, qu’il me tue, j’espérerai en lui; seulement, je défendrai mes voies devant lui.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Ce sera même ma délivrance, qu’un impie n’entre pas devant sa face.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Écoutez, écoutez mon discours, et que ma déclaration [pénètre] dans vos oreilles!
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Voyez, j’exposerai [ma] juste cause: je sais que je serai justifié.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Qui est celui qui contestera avec moi? Car maintenant, si je me taisais, j’expirerais.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Seulement ne fais pas deux choses à mon égard; alors je ne me cacherai pas loin de ta face:
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 Éloigne ta main de dessus moi, et que ta terreur ne me trouble pas.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Et appelle, et moi je répondrai, ou bien je parlerai, et toi, réponds-moi!
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 Quel est le nombre de mes iniquités et de mes péchés? Fais-moi connaître ma transgression et mon péché!
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Pourquoi caches-tu ta face, et me tiens-tu pour ton ennemi?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Veux-tu épouvanter une feuille chassée [par le vent], et poursuivre du chaume sec?
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 Car tu écris des choses amères contre moi, et tu me fais hériter des iniquités de ma jeunesse;
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 Et tu mets mes pieds dans les ceps, et tu observes tous mes sentiers; tu as tracé une ligne autour des plantes de mes pieds;
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 Et celui [que tu poursuis] dépérit comme une chose pourrie, comme un vêtement que la teigne a rongé.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
