Psaumes 60
1 Au maître de chant. Sur le Lys du témoignage. Hymne de David, à enseigner. Lorsqu’il fit la guerre aux Syriens de Mésopotamie et aux Syriens de Soba, et que Joab revint et battit Edom dans la vallée du Sel, lui tuant douze mille hommes. Ô Dieu, tu nous as rejetés, tu nous as dispersés: tu étais irrité: rends-nous ta faveur!
За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше срещу средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
2 Tu as ébranlé le pays, tu l’as déchiré: répare ses brèches, car il chancelle!
Потресъл си земята, разпукнал си я: Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3 Tu as fait voir à ton peuple de rudes épreuves, tu nous as fait boire un vin de vertige.
Показал си на людете Си мъчителни неща: Напоил си ни с вино до омайване.
4 Mais tu as donné à ceux qui te craignent une bannière, afin qu’elle s’élève à cause de ta vérité. — Séla.
Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото е истината. (Села)
5 Afin que tes bien-aimés soient délivrés, sauve par ta droite, et exauce-moi.
За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
6 Dieu a parlé dans sa sainteté: « Je tressaillirai de joie. J’aurai Sichem en partage, et je mesurerai la vallée de Succoth.
Бог говори със светостта Си; затова, аз ще тържествувам: Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7 Galaad est à moi, à moi Manassé! Ephraïm est l’armure de ma tête, et Juda mon sceptre.
Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
8 Moab est le bassin où je me lave; sur Edom je jette ma sandale; terre des Philistins, pousse des acclamations en mon honneur! »
Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9 Qui me mènera à la ville forte? Qui me conduira à Edom?
Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
10 N’est-ce pas toi, ô Dieu, qui nous avais rejetés, ô Dieu, qui ne sortais plus avec nos armées?
Ни Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш вече, о Боже, с войските ни?
11 Prête-nous ton secours contre l’oppresseur! Le secours de l’homme n’est que vanité.
Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
12 Avec Dieu nous accomplirons des exploits; il écrasera nos ennemis.
Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
