Psaumes 109
1 Au maître de chant. Psaume de David. Dieu de ma louange, ne garde pas le silence!
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 Car la bouche du méchant, la bouche du perfide, s’ouvre contre moi. Ils parlent contre moi avec une langue de mensonge,
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 ils m’assiègent de paroles haineuses, et ils me font la guerre sans motif.
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 En retour de mon affection, ils me combattent, et moi, je ne fais que prier.
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 Ils me rendent le mal pour le bien, et la haine pour l’amour.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Mets-le au pouvoir d’un méchant, et que l’accusateur se tienne à sa droite!
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 Quand on le jugera, qu’il sorte coupable, et que sa prière soit réputée péché!
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Que ses jours soient abrégés, et qu’un autre prenne sa charge!
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Que ses enfants deviennent orphelins, que son épouse soit veuve!
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Que ses enfants soient vagabonds et mendiants, cherchant leur pain loin de leurs maisons en ruines!
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Que le créancier s’empare de tout ce qui est à lui, et que les étrangers pillent ce qu’il a gagné par son travail!
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 Qu’il n’ait personne qui lui garde son affection, que nul n’ait pitié de ses orphelins!
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Que ses descendants soient voués à la ruine, et que leur nom soit effacé à la seconde génération!
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Que l’iniquité de ses pères reste en souvenir devant Yahweh, et que la faute de leur mère ne soit point effacée!
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Qu’elles soient toujours devant Yahweh, et qu’il retranche de la terre leur mémoire!
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 Parce qu’il ne s’est pas souvenu d’exercer la miséricorde, parce qu’il a persécuté le malheureux et l’indigent, et l’homme au cœur brisé pour le faire mourir.
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 Il aimait la malédiction: elle tombe sur lui; il dédaignait la bénédiction: elle s’éloigne de lui.
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 Il s’est revêtu de la malédiction comme d’un vêtement; comme l’eau elle entre au-dedans de lui, et comme l’huile elle pénètre dans ses os.
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Qu’elle soit pour lui le vêtement qui l’enveloppe, la ceinture qui ne cesse de l’entourer!
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Tel soit, de la part de Yahweh le salaire de mes adversaires, et de ceux qui parlent méchamment contre moi.
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 Et toi, Seigneur Yahweh, prends ma défense à cause de ton nom; dans ta grande bonté, délivre-moi.
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 Car je suis malheureux et indigent, et mon cœur est blessé au-dedans de moi.
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Je m’en vais comme l’ombre à son déclin, je suis emporté comme la sauterelle.
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 À force de jeûne mes genoux chancellent, et mon corps est épuisé de maigreur.
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 Je suis pour eux un objet d’opprobre; ils me regardent et branlent de la tête.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Secours-moi, Yahweh, mon Dieu! Sauve-moi dans ta bonté!
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 Qu’ils sachent que c’est ta main, que c’est toi, Yahweh, qui l’a fait!
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Eux, ils maudissent; mais toi, tu béniras; ils se lèvent, mais ils seront confondus, et ton serviteur sera dans la joie.
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Mes adversaires seront revêtus d’ignominie, ils seront enveloppés de leur honte comme d’un manteau.
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 Mes lèvres loueront hautement Yahweh; je le célébrerai au milieu de la multitude;
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 car il se tient à la droite du pauvre, pour le sauver de ceux qui le condamnent.
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
