Job 7
1 La vie de l’homme sur la terre est un temps de service, et ses jours sont comme ceux du mercenaire.
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Comme l’esclave soupire après l’ombre, comme l’ouvrier attend son salaire,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 ainsi j’ai eu en partage des mois de douleur, pour mon lot, des nuits de souffrance.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Si je me couche, je dis: « Quand me lèverai-je? Quand finira la nuit? » et je suis rassasié d’angoisses jusqu’au jour.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Ma chair se couvre de vers et d’une croûte terreuse, ma peau se gerce et coule.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Mes jours passent plus rapides que la navette, ils s’évanouissent: plus d’espérance!
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Ô Dieu, souviens-toi que ma vie n’est qu’un souffle! Mes yeux ne reverront pas le bonheur.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 L’œil qui me regarde ne m’apercevra plus; ton œil me cherchera, et je ne serai plus.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 il ne retournera plus dans sa maison; le lieu qu’il habitait ne le reconnaîtra plus.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 C’est pourquoi je ne retiendrai pas ma langue, je parlerai dans l’angoisse de mon esprit, j’exhalerai mes plaintes dans l’amertume de mon âme.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Suis-je la mer ou un monstre marin, pour que tu poses une barrière autour de moi?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Quand je dis: « Mon lit me soulagera, ma couche calmera mes soupirs, »
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 alors tu m’effraies par des songes, tu m’épouvantes par des visions.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Ah! Mon âme préfère la mort violente, mes os appellent le trépas.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Je suis en proie à la dissolution, la vie m’échappe pour jamais; laisse-moi, car mes jours ne sont qu’un souffle.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Qu’est-ce que l’homme, pour que tu en fasses tant d’estime, que tu daignes t’occuper de lui,
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 que tu le visites chaque matin, et qu’à chaque instant tu l’éprouves?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Quand cesseras-tu d’avoir le regard sur moi? Quand me laisseras-tu le temps d’avaler ma salive?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Si j’ai péché, que puis-je te faire, ô Gardien des hommes? Pourquoi me mettre en butte à tes traits, et me rendre à charge à moi-même?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Que ne pardonnes-tu mon offense? Que n’oublies-tu mon iniquité? Car bientôt je dormirai dans la poussière; tu me chercheras, et je ne serai plus.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
