Job 21
1 Alors Job prit la parole et dit:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Ecoutez, écoutez mes paroles, que j'aie, du moins, cette consolation de vous.
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Permettez-moi de parler à mon tour, et, quand j'aurai parlé, vous pourrez vous moquer.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 Est-ce contre un homme que se porte ma plainte? Comment donc la patience ne m'échapperait elle pas?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Regardez-moi et soyez dans la stupeur, et mettez la main sur votre bouche.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Quand j'y pense, je frémis; et un frissonnement saisit ma chair.
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Pourquoi les méchants vivent-ils, et vieillissent-ils, accroissant leur force?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Leur postérité s'affermit autour d'eux, leurs rejetons fleurissent à leurs yeux.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Leur maison est en paix, à l'abri de la crainte; la verge de Dieu ne les touche pas.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Leur taureau est toujours fécond, leur génisse enfante et n'avorte pas.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 Ils laissent courir leurs enfants comme un troupeau, leurs nouveau-nés bondissent autour d'eux.
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 Ils chantent au son du tambourin et de la cithare, ils se divertissent au son du chalumeau.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
13 Ils passent leurs jours dans le bonheur, et ils descendent en un instant au schéol. (Sheol h7585)
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 Pourtant ils disaient à Dieu: « Retire-toi de nous; nous ne désirons pas connaître tes voies.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Qu'est-ce que le Tout-Puissant, pour que nous le servions? Que gagnerions-nous à le prier? »
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Leur prospérité n'est-elle pas dans leur main? — Toutefois, loin de moi le conseil de l'impie! —
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 Voit-on souvent s'éteindre la lampe des impies, la ruine fondre sur eux, et Dieu leur assigner un lot dans sa colère?
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 Les voit-on comme la paille emportée par le vent, comme la glume enlevée par le tourbillon?
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 « Dieu, dites-vous, réserve à ses enfants son châtiment!... » Mais que Dieu le punisse lui-même pour qu'il le sente,
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 qu'il voie de ses yeux sa ruine, qu'il boive lui-même la colère du Tout-Puissant!
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Que lui importe, en effet, sa maison après lui, une fois que le nombre de ses mois est tranché?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Est-ce à Dieu qu'on apprendra la sagesse, à lui qui juge les êtres les plus élevés?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 L'un meurt au sein de sa prospérité, parfaitement heureux et tranquille,
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 les flancs chargés de graisse, et la moelle des os remplie de sève.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 L'autre meurt, l'amertume dans l'âme, sans avoir goûté le bonheur.
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 Tous deux se couchent également dans la poussière, et les vers les couvrent tous deux.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Ah! Je sais bien quelles sont vos pensées, quels jugements iniques vous portez sur moi.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 Vous dites: « Où est la maison de l'oppresseur! Qu'est devenue la tente qu'habitaient les impies? »
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 N'avez-vous donc jamais interrogé les voyageurs, et ignorez-vous leurs remarques?
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 Au jour du malheur, le méchant est épargné; au jour de la colère, il échappe au châtiment.
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Qui blâme devant lui sa conduite? Qui lui demande compte de ce qu'il a fait?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 On le porte honorablement au tombeau; et on veille sur son mausolée.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 les glèbes de la vallée lui sont légères, et tous les hommes y vont à sa suite, comme des générations sans nombre l'y ont précédé.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 Que signifient donc vos vaines consolations? De vos réponses il ne reste que perfidie.
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
