Job 20
1 Alors Sophar de Naama prit la parole et dit:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 C’est pourquoi mes pensées me suggèrent une réponse, et, à cause de mon agitation, j’ai hâte de la donner.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 J’ai entendu des reproches qui m’outragent; dans mon intelligence, mon esprit trouvera la réplique.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Sais-tu bien que, de tout temps, depuis que l’homme a été placé sur la terre,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 le triomphe des méchants a été court, et la joie de l’impie d’un moment?
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Quand il porterait son orgueil jusqu’au ciel, et que sa tête toucherait aux nues,
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 comme son ordure, il périt pour toujours; ceux qui le voyaient disent: « Où est-il? »
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 Il s’envole comme un songe, et on ne le trouve plus; il s’efface comme une vision de la nuit.
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 L’œil qui le voyait ne le découvre plus; sa demeure ne l’apercevra plus.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Ses enfants imploreront les pauvres, de ses propres mains il restituera ses rapines.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Ses os étaient pleins de ses iniquités cachées; elles dormiront avec lui dans la poussière.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Parce que le mal a été doux à sa bouche, qu’il l’a caché sous sa langue,
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 qu’il l’a savouré sans l’abandonner, et l’a retenu au milieu de son palais:
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 sa nourriture tournera en poison dans ses entrailles, elle deviendra dans son sein le venin de l’aspic.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Il a englouti des richesses, il les vomira; Dieu les retirera de son ventre.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Il a sucé le venin de l’aspic, la langue de la vipère le tuera.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Il ne verra jamais couler les fleuves, les torrents de miel et de lait.
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Il rendra ce qu’il a gagné et ne s’en gorgera pas, dans la mesure de ses profits, et il n’en jouira pas.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Car il a opprimé et délaissé les pauvres, il a saccagé leur maison, et ne l’a point rétablie:
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 son avidité n’a pu être rassasiée, il n’emportera pas ce qu’il a de plus cher.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Rien n’échappait à sa voracité; aussi son bonheur ne subsistera pas.
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Au sein de l’abondance, il tombe dans la disette; tous les coups du malheur viennent sur lui.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Voici pour lui remplir le ventre: Dieu enverra sur lui le feu de sa colère, elle pleuvra sur lui jusqu’ en ses entrailles.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 S’il échappe aux armes de fer, l’arc d’airain le transperce.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Il arrache le trait, il sort de son corps, l’acier sort étincelant de son foie; les terreurs de la mort tombent sur lui.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Une nuit profonde engloutit ses trésors; un feu que l’homme n’a pas allumé le dévore, et consume tout ce qui restait dans sa tente.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Les cieux révéleront son iniquité, et la terre s’élèvera contre lui.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 L’abondance de sa maison sera dispersée, elle disparaîtra au jour de la colère.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Telle est la part que Dieu réserve au méchant, et l’héritage que lui destine Dieu.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
