Job 15
1 Alors Éliphaz de Théman prit la parole et dit:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Le sage répond-il par une science vaine? Se gonfle-t-il la poitrine de vent?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Se défend-il par de futiles propos, par des discours qui ne servent à rien?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Toi, tu détruis même la crainte de Dieu, tu anéantis toute piété envers Dieu.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 Ta bouche révèle ton iniquité, et tu prends le langage les fourbes.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Ce n’est pas moi, c’est ta bouche qui te condamne, ce sont tes lèvres qui déposent contre toi.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Es-tu né le premier des hommes? As-tu été enfanté avant les collines?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 As-tu assisté au conseil de Dieu? As-tu dérobé pour toi seul la sagesse?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Que sais-tu, que nous ne sachions? Qu’as-tu appris, qui ne nous soit familier?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Nous avons aussi parmi nous des cheveux blancs, des vieillards plus riches de jours que ton père.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Tiens-tu pour peu de chose les consolations de Dieu et les douces paroles que nous t’ adressons?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Où ton cœur t’emporte-t-il, et que signifie ce roulement de tes yeux?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Quoi! C’est contre Dieu que tu tournes ta colère, et que de ta bouche tu fais sortir de tels discours?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 Qu’est-ce que l’homme, pour qu’il soit pur, le fils de la femme, pour qu’il soit juste?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Voici que Dieu ne se fie pas même à ses saints, et les cieux ne sont pas purs devant lui:
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 combien moins cet être abominable et pervers, l’homme qui boit l’iniquité comme l’eau!
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 Je vais t’instruire, écoute-moi; je raconterai ce que j’ai vu,
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 ce que les sages enseignent, — ils ne le cachent pas, l’ayant appris de leurs pères;
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 à eux seuls avait été donné le pays, et parmi eux jamais ne passa l’étranger. —
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 « Le méchant, durant tous ses jours, est rongé par l’angoisse; un petit nombre d’années sont réservées à l’oppresseur.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Des bruits effrayants retentissent à ses oreilles; au sein de la paix, le dévastateur fond sur lui.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 Il n’espère pas échapper aux ténèbres, il sent qu’il est guetté pour le glaive.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Il erre pour chercher son pain; il sait que le jour des ténèbres est prêt, à ses côtés.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 La détresse et l’angoisse tombent sur lui; elles l’assaillent comme un roi armé pour le combat.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 Car il a levé sa main contre Dieu, il a bravé le Tout-Puissant,
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 il a couru sur lui le cou raide, sous le dos épais de ses boucliers.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Il avait le visage couvert de graisse, et les flancs chargés d’embonpoint.
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 Il occupait des villes qui ne sont plus, des maisons qui n’ont plus d’habitants, vouées à devenir des monceaux de pierre.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Il ne s’enrichira plus, sa fortune ne tiendra pas, ses possessions ne s’étendront plus sur la terre.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Il n’échappera pas aux ténèbres; la flamme desséchera ses rejetons, et il sera emporté par le souffle de la bouche de Dieu.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Qu’il n’espère rien du mensonge, il y sera pris; le mensonge sera sa récompense.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Elle arrivera avant que ses jours soient pleins, et son rameau ne verdira plus.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Il secouera, comme la vigne, son fruit à peine éclos; il laissera tomber sa fleur, comme l’olivier.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Car la maison de l’impie est stérile, et le feu dévore la tente du juge corrompu.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Il a conçu le mal, et il enfante le malheur, dans son sein mûrit un fruit de déception. »
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
