< Genèse 32 >
1 Jacob poursuivit son chemin, et des anges de Dieu le rencontrèrent.
Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.
2 En les voyant, il dit: " C'est le camp de Dieu! " et il donna à ce lieu le nom de Mahanaïm.
А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим.
3 Jacob envoya devant lui des messagers vers Esaü, son frère, au pays de Seïr, dans la campagne d'Edom.
И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом;
4 Il leur donna cet ordre: " Voici ce que vous direz à mon seigneur, à Esaü: Ainsi parle ton serviteur Jacob: J'ai séjourné chez Laban et j'y suis resté jusqu'à présent,
и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана и бавих се до сега;
5 J'ai des bœufs et des ânes, des brebis, des serviteurs et des servantes, et j'en fais informer mon seigneur, pour trouver grâce à tes yeux. "
придобих говеда, осли и, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.
6 Les messagers revinrent auprès de Jacob en disant: " Nous sommes allés vers ton frère Esaü, et il marche à ta rencontre avec quatre cents hommes. "
А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 Jacob eut une grande frayeur et fut dans l'angoisse. Il partagea en deux camps les gens qui étaient avec lui, les brebis les bœufs et les chameaux,
А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки:
8 et il dit: " Si Esaü rencontre l'un des camps et le frappe, le camp qui restera pourra être sauvé. "
Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.
9 Jacob dit: " Dieu de mon père Abraham, Dieu de mon père Isaac, Yahweh, qui m'avez dit: Retourne en ton pays et au lieu de ta naissance, et je te ferai du bien:
Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро,
10 je suis trop petit pour toutes les grâces et pour toute la fidélité dont vous avez usé envers votre serviteur; car j'ai passé ce Jourdain avec mon bâton, et maintenant je suis devenu deux camps.
не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах и два стана.
11 Délivrez-moi, je vous prie, de la main de mon frère, de la main d'Esaü; car je crains qu'il ne vienne me frapper, la mère avec les enfants.
Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би като дойде, да порази и мен, и майка с чада.
12 Et vous, vous avez dit: Je te ferai du bien et je rendrai ta postérité pareille au sable de la mer, si nombreux qu'on ne peut le compter. "
А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.
13 Jacob passa là cette nuit. Et il prit de ce qu'il avait sous la main, pour faire un présent à Esaü, son frère:
Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава:
14 deux cents chèvres et vingt boucs, deux cents brebis et vingt béliers,
двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни,
15 trente chamelles qui allaitaient, avec leurs petits, quarante vaches et dix taureaux, vingt ânesses et dix ânons.
тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жречбета,
16 Il les remit à ses serviteurs, chaque troupeau à part, et il leur dit: " Passez devant moi, et laissez un intervalle entre chaque troupeau. "
и предаде всяко стадо отделно, в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене и оставете разстояние между едно стадо и друго.
17 Et il donna ordre au premier: " Quand Esaü, mon frère, te rencontrera et te demandera: A qui es-tu, où vas-tu, à qui appartient ce troupeau qui va devant toi?
На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе?
18 tu répondras: A ton serviteur Jacob; c'est un présent qu'il envoie à mon seigneur, à Esaü; et voici que lui-même vient derrière nous. "
Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас.
19 Il donna le même ordre au second, au troisième et à tous ceux qui suivaient les troupeaux, en disant: " Vous parlerez ainsi à Esaü quand vous le rencontrerez;
Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете;
20 vous direz: Voici, ton serviteur Jacob vient aussi derrière nous. " Car il se disait: " Je l'apaiserai par ce présent qui va devant moi, et ensuite je verrai sa face; peut-être me fera-t-il bon accueil. "
и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
21 Le présent passa devant lui, et il resta cette nuit-là dans le camp.
И тъй, подаръкът мина пред него, но той остана през оная нощ в стана.
22 Il se leva dans la même nuit et, ayant pris ses deux femmes, ses deux servantes et ses onze enfants, il passa le gué du Jaboc.
А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Яков.
23 Il les prit et leur fit passer le torrent; il fit aussi passer ce qui lui appartenait.
Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, що имаше.
24 Jacob resta seul; et un homme lutta avec lui jusqu'au lever de l'aurore.
А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
25 Voyant qu'il ne pouvait le vaincre, il le toucha à l'articulation de la hanche, et l'articulation de la hanche de Jacob se démit pendant qu'il luttait avec lui.
който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.
26 Et il dit à Jacob: " Laisse-moi aller, car l'aurore se lève. " Jacob répondit: " Je ne te laisserai point aller que tu ne m'aies béni. "
Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш
27 Il lui dit: " Quel est ton nom? " Il répondit: " Jacob. "
А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 Et il dit: " Ton nom ne sera plus Jacob, mais Israël, car tu as combattu avec Dieu et avec des hommes, et tu l'as emporté. "
А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.
29 Jacob l'interrogea, en disant: " Fais-moi, je te prie, connaître ton nom. " Il dit: " Pourquoi demandes-tu quel est mon nom? " Et il le bénit là.
А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благоволи го там.
30 Jacob nomma ce lieu Phanuel; " car, dit-il, j'ai vu Dieu face à face, et ma vie a été sauve. "
И Яков наименува мястото Фануил, защото, си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен.
31 Et le soleil se leva quand il eut passé Phanuel, mais il boitait de la hanche.
Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.
32 C'est pourquoi les enfants d'Israël ne mangent point jusqu'à ce jour le grand nerf qui est à l'articulation de la hanche, parce que Dieu a touché l'articulation de la hanche de Jacob au grand nerf.
Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.