Ecclésiaste 3
1 Il y a un temps fixé pour tout, un temps pour toute chose sous le ciel:
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 un temps pour naître, et un temps pour mourir; un temps pour planter, et un temps pour arracher ce qui a été planté;
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 un temps pour tuer, et un temps pour guérir; un temps pour abattre, et un temps pour bâtir;
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 un temps pour pleurer, et un temps pour rire; un temps pour se lamenter, et un temps pour danser;
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 un temps pour jeter des pierres, et un temps pour en ramasser; un temps pour embrasser, et un temps pour s'abstenir d'embrassements.
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 un temps pour chercher, et un temps pour perdre; un temps pour garder, et un temps pour jeter;
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 un temps pour déchirer, et un temps pour coudre; un temps pour se taire, et un temps pour parler;
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 un temps pour aimer, et un temps pour haïr; un temps pour la guerre, et un temps pour la paix.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 Quel est l'avantage, pour celui qui travaille, de la peine qu'il se donne?
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 J'ai examiné le labeur auquel Dieu impose aux enfants des hommes de se livrer:
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 Dieu a fait toute chose belle en son temps, il a mis aussi dans leur cœur l'éternité, mais sans que l'homme puisse comprendre l'œuvre que Dieu fait, du commencement jusqu'à la fin.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 Et j'ai reconnu qu'il n'y a rien de meilleur pour eux que de se réjouir et se donner du bien-être pendant leur vie,
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 et en même temps que si un homme mange et boit, et jouit du bien-être au milieu de son travail, c'est là un don de Dieu.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 J'ai reconnu que tout ce que Dieu fait durera toujours, qu'il n'y a rien à y ajouter ni rien à en retrancher: Dieu agit ainsi afin qu'on le craigne.
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 Ce qui se fait existait déjà, et ce qui se fera a déjà été: Dieu ramène ce qui est passé.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 J'ai encore vu sous le soleil, qu'au siège même du droit il y a la méchanceté, et au lieu de la justice, il y a l'iniquité.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 J'ai dit dans mon cœur: " Dieu jugera le juste et le méchant, car il y a là un temps pour toute chose, et pour toute œuvre. "
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 J'ai dit dans mon cœur au sujet des enfants des hommes: " Cela arrive ainsi, afin que Dieu les éprouve, et qu'ils voient qu'ils sont quant à eux-mêmes semblables aux bêtes. "
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 Car le sort des enfants des hommes est le sort de la bête: ils ont un même sort; comme l'un meurt, l'autre meurt aussi, il n'y a qu'un même souffle pour tous; l'avantage de l'homme sur la bête est nul, car tout est vanité.
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 Tout va dans un même lieu; tout est sorti de la poussière, et tout retourne à la poussière.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Qui connaît le souffle des enfants des hommes, qui monte en haut, et le souffle de la bête, qui descend en bas vers la terre?
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 Et j'ai vu qu'il n'y a rien de mieux pour l'homme que de se réjouir dans ses œuvres: c'est là sa part. Car qui lui donnera de découvrir ce qui arrivera après lui?
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
