Job 6
1 Alors Job prit la parole et dit:
А Иов в отговор рече:
2 Oh! S’il était possible de peser mon affliction, et de mettre toutes ensemble mes calamités dans la balance!...
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Elles seraient plus pesantes que le sable de la mer: voilà pourquoi mes paroles vont jusqu’à la folie.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Car les flèches du Tout-Puissant me transpercent, et mon âme en boit le venin; les terreurs de Dieu sont rangées en bataille contre moi.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Est-ce que l’onagre rugit auprès de l’herbe tendre? Est-ce que le bœuf mugit devant sa pâture?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Comment se nourrir d’un mets fade et sans sel, ou bien trouver du goût au jus d’une herbe insipide?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Ce que mon âme se refuse à toucher, c’est là mon pain, tout couvert de souillures.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Qui me donnera que mon vœu s’accomplisse, et que Dieu réalise mon attente!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 Que Dieu daigne me briser, qu’il laisse aller sa main et qu’il tranche mes jours!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Et qu’il me reste du moins cette consolation, que j’en tressaille dans les maux dont il m’accable: de n’avoir jamais transgressé les commandements du Saint!
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Quelle est ma force, pour que j’attende? Quelle est la durée de mes jours, pour que j’aie patience?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Ma force est-elle la force des pierres, et ma chair est-elle d’airain?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Ne suis-je pas dénué de tout secours, et tout espoir de salut ne m’est-il pas enlevé?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Le malheureux a droit à la pitié de son ami, eût-il même abandonné la crainte du Tout-Puissant.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Mes frères ont été perfides comme le torrent, comme l’eau des torrents qui s’écoulent.
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Les glaçons en troublent le cours, la neige disparaît dans leurs flots.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 Au temps de la sécheresse, ils s’évanouissent; aux premières chaleurs, leur lit est desséché.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Dans des sentiers divers leurs eaux se perdent, elles s’évaporent dans les airs, et ils tarissent.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Les caravanes de Théma comptaient sur eux; les voyageurs de Saba espéraient en eux;
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 ils sont frustrés dans leur attente; arrivés sur leurs bords, ils restent confondus.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Ainsi vous me manquez à cette heure; à la vue de l’infortune, vous fuyez épouvantés.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Vous ai-je dit: « Donnez-moi quelque chose, faites-moi part de vos biens,
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 délivrez-moi de la main de l’ennemi, arrachez-moi de la main des brigands? »
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Instruisez-moi, et je vous écouterai en silence; faites-moi voir en quoi j’ai failli.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Qu’elles ont de force les paroles équitables! Mais sur quoi tombe votre blâme?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Voulez-vous donc censurer des mots? Les discours échappés au désespoir sont la proie du vent.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Ah! Vous jetez le filet sur un orphelin, vous creusez un piège à votre ami!
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Maintenant, daignez vous retourner vers moi, et vous verrez si je vous mens en face.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Revenez, ne soyez pas injustes; revenez, et mon innocence apparaîtra.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Y a-t-il de l’iniquité sur ma langue, ou bien mon palais ne sait-il pas discerner le mal?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
