Job 13
1 Voilà que mon œil a vu tout cela, mon oreille l’a entendu et compris.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 Ce que vous savez, moi aussi je le sais, je ne vous suis en rien inférieur.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Mais je veux parler au Tout-Puissant, je veux plaider ma cause avec Dieu.
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 Car vous n’êtes que des charlatans, vous êtes tous des médecins inutiles.
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Que ne gardiez-vous le silence! Il vous eût tenu lieu de sagesse.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Ecoutez, je vous prie, ma défense, soyez attentifs au plaidoyer de mes lèvres.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Parlerez-vous mensonge en faveur de Dieu, pour lui, parlerez-vous tromperie?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Ferez-vous pour Dieu acception de personnes, vous constituerez-vous avocats?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Vous en saura-t-il gré, s’il sonde vos cœurs? Le tromperez-vous comme on trompe un homme?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 Certainement il vous condamnera, si vous faites en secret acception de personnes.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Oui, sa majesté vous épouvantera, ses terreurs tomberont sur vous.
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Vos arguments sont des raisons de poussière, vos forteresses sont des forteresses d’argile.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Taisez-vous, laissez-moi, je veux parler; il m’en arrivera ce qu’il pourra.
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Je veux prendre ma chair entre les dents, je veux mettre mon âme dans ma main.
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Quand il me tuerait, que je n’aurais rien à espérer, je défendrai devant lui ma conduite.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Mais il sera mon salut, car l’impie ne saurait paraître en sa présence.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Ecoutez donc mes paroles, prêtez l’oreille à mon discours.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Voici que j’ai préparé ma cause, je sais que je serai justifié.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Est-il quelqu’un qui veuille plaider contre moi? A l’instant même je veux me taire et mourir.
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Seulement épargne-moi deux choses, ô Dieu, et je ne me cacherai pas devant ta face:
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 éloigne ta main de dessus moi, et que tes terreurs ne m’épouvantent plus.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Après cela, appelle, et je répondrai; ou bien je parlerai d’abord, et tu me répondras.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 Quel est le nombre de mes iniquités et de mes péchés? Fais-moi connaître mes transgressions et mes offenses.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Pourquoi cacher ainsi ton visage, et me regarder comme ton ennemi!
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Veux-tu donc effrayer une feuille agitée par le vent, poursuivre une paille desséchée,
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 pour que tu écrives contre moi des choses amères, pour que tu m’imputes les fautes de ma jeunesse,
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 pour que tu mettes mes pieds dans les ceps, que tu observes toutes mes démarches, que tu traces une limite à la plante de mes pieds,
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 alors que mon corps se consume comme un bois vermoulu, comme un vêtement que dévore la teigne.
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
