Job 10
1 Mon âme est lasse de la vie; je donnerai libre cours à ma plainte, je parlerai dans l’amertume de mon cœur.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Je dis à Dieu: Ne me condamne point; apprends-moi sur quoi tu me prends à partie.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Trouves-tu du plaisir à opprimer, à repousser l’œuvre de tes mains, à faire luire ta faveur sur le conseil des méchants?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 As-tu des yeux de chair, ou bien vois-tu comme voient les hommes?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Tes jours sont-ils comme les jours de l’homme, ou bien tes années comme les années d’un mortel,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 pour que tu recherches mon iniquité, pour que tu poursuives mon péché,
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 quand tu sais que je ne suis pas coupable, et que nul ne peut me délivrer de ta main?
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Tes mains m’ont formé et façonné, tout entier, et tu voudrais me détruire!
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Souviens-toi que tu m’as pétri comme l’argile: et tu me ramènerais à la poussière!
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Ne m’as-tu pas coulé comme le lait, et coagulé comme le fromage?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Tu m’as revêtu de peau et de chair, tu m’as tissé d’os et de nerfs.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Avec la vie, tu m’as accordé ta faveur, et ta providence a gardé mon âme.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Et pourtant, voilà ce que tu cachais dans ton cœur: Je vois bien ce que tu méditais.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Si je pèche, tu m’observes, tu ne me pardonnes pas mon iniquité.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Suis-je coupable, malheur à moi! Suis-je innocent, je n’ose lever la tête, rassasié de honte, et voyant ma misère.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Si je me relève, tu me poursuis comme un lion, tu recommences à me tourmenter étrangement,
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 tu m’opposes de nouveaux témoins; tu redoubles de fureur contre moi, des troupes de rechange viennent m’assaillir.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Pourquoi m’as-tu tiré du sein de ma mère? Je serais mort, et aucun œil ne m’aurait vu.
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Je serais comme si je n’eusse jamais été, du sein maternel j’aurais été porté au sépulcre.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Mes jours ne sont-ils pas bien courts? Qu’il me laisse! Qu’il se retire et que je respire un instant,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 avant que je m’en aille, pour ne plus revenir, dans la région des ténèbres et de l’ombre de la mort,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 morne et sombre région, où règnent l’ombre de la mort et le chaos, où la clarté est pareille aux ténèbres.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
