Job 16
1 Alors Job répondit,
Тогава Иов в отговор рече:
2 « J'ai entendu beaucoup de choses semblables. Vous êtes tous de misérables consolateurs!
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Les paroles vaines auront-elles une fin? Ou qu'est-ce qui vous provoque pour que vous répondiez?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Je pourrais aussi parler comme vous le faites. Si ton âme était à la place de mon âme, Je pourrais joindre des mots contre vous, et je te fais signe de la tête,
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 mais je te fortifierais de ma bouche. La consolation de mes lèvres te soulagerait.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 « J'ai beau parler, mon chagrin ne s'apaise pas. Même si je m'abstiens, qu'est-ce qui me soulage?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Mais maintenant, Dieu, tu m'as épuisé. Tu as fait de toute ma compagnie une désolation.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Vous m'avez ratatiné. Ceci est un témoignage contre moi. Ma maigreur se dresse contre moi. Il témoigne de mon visage.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Il m'a déchiré dans sa colère et m'a persécuté. Il a grincé des dents contre moi. Mon adversaire aiguise son regard sur moi.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Ils ont ouvert leur bouche sur moi. Ils m'ont frappé sur la joue avec reproche. Ils se rassemblent contre moi.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Dieu me livre aux impies, et me jette entre les mains des méchants.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 J'étais à l'aise, et il m'a brisé. Oui, il m'a pris par le cou, et m'a mis en pièces. Il a aussi fait de moi sa cible.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Ses archers m'entourent. Il divise mes reins, et ne les épargne pas. Il déverse ma bile sur le sol.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Il me brise, brèche après brèche. Il court vers moi comme un géant.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 J'ai cousu un sac sur ma peau, et j'ai poussé ma corne dans la poussière.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Mon visage est rouge de pleurs. L'obscurité profonde est sur mes paupières,
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 bien qu'il n'y ait aucune violence dans mes mains, et ma prière est pure.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 « Terre, ne couvre pas mon sang. Que mon cri n'ait pas de place pour se reposer.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Maintenant même, voici, mon témoin est dans le ciel. Celui qui se porte garant pour moi est en haut.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Mes amis se moquent de moi. Mes yeux versent des larmes à Dieu,
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 qu'il maintiendrait le droit d'un homme avec Dieu, d'un fils d'homme avec son prochain!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Car lorsque quelques années se seront écoulées, Je prendrai le chemin du non-retour.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
