Psalmien 22
1 Veisuunjohtajalle; veisataan kuin: "Aamuruskon peura"; Daavidin virsi. Jumalani, Jumalani, miksi minut hylkäsit? Miksi olet kaukana, et auta minua, et kuule valitukseni sanoja?
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 Jumalani, minä huudan päivällä, mutta sinä et vastaa, ja yöllä, enkä voi vaieta.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Ja kuitenkin sinä olet Pyhä, jonka istuin on Israelin kiitosvirtten keskellä.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 Meidän isämme luottivat sinuun, he luottivat, ja sinä pelastit heidät.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 He huusivat sinua ja pelastuivat; he luottivat sinuun eivätkä tulleet häpeään.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 Mutta minä olen mato enkä ihminen, ihmisten pilkka ja kansan hylky.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 Kaikki, jotka minut näkevät, pilkkaavat minua, levittelevät suutansa, nyökyttävät ilkkuen päätään:
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 "Jätä asiasi Herran haltuun. Hän vapahtakoon hänet, hän pelastakoon hänet, koska on häneen mielistynyt."
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Sinähän vedit minut äitini kohdusta, sinä annoit minun olla turvassa äitini rinnoilla;
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 sinun huomaasi minä olen jätetty syntymästäni saakka, sinä olet minun Jumalani hamasta äitini kohdusta.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Älä ole minusta kaukana, sillä ahdistus on läsnä, eikä auttajaa ole.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Minua saartavat väkevät sonnit, Baasanin härät piirittävät minut,
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 avaavat kitansa minua vastaan, niinkuin raatelevat, kiljuvat leijonat.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 Niinkuin vesi minä olen maahan vuodatettu; kaikki minun luuni ovat irti toisistansa; minun sydämeni on niinkuin vaha, se on sulanut minun rinnassani.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Minun voimani on kuivettunut kuin saviastian siru, ja kieleni tarttuu suuni lakeen, ja sinä lasket minut alas kuoleman tomuun.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Sillä koirat minua piirittävät, pahain parvi saartaa minut, minun käteni ja jalkani, niinkuin jalopeurat.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Minä voin lukea kaikki luuni; he katselevat minua ilkkuen;
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 he jakavat keskenänsä minun vaatteeni ja heittävät minun puvustani arpaa.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Mutta sinä, Herra, älä ole kaukana, sinä, minun väkevyyteni, riennä avukseni.
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Vapahda minun sieluni miekasta, minun ainokaiseni koirain kynsistä.
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Pelasta minut jalopeuran kidasta, villihärkäin sarvista-vastaa minulle.
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Minä julistan sinun nimeäsi veljilleni, ylistän sinua seurakunnan keskellä.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Te, jotka pelkäätte Herraa, ylistäkää häntä. Kunnioittakaa häntä, kaikki Jaakobin siemen, kaikki Israelin siemen, peljätkää häntä.
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Sillä hän ei halveksi kurjan kärsimystä, ei katso sitä ylen, eikä kätke häneltä kasvojansa, vaan kuulee hänen avuksihuutonsa.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 Sinusta on minun ylistyslauluni suuressa seurakunnassa; minä täytän lupaukseni häntä pelkääväisten edessä.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Nöyrät saavat syödä ja tulevat ravituiksi; ne, jotka etsivät Herraa, ylistävät häntä. Teidän sydämenne on elävä iankaikkisesti.
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Kaikki maan ääret muistavat tämän ja palajavat Herran tykö; kaikki pakanain sukukunnat kumartavat häntä;
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 sillä Herran on kuninkuus, ja hän on hallitseva pakanoita.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 Kaikki maan mahtavat syövät ja kumartavat; hänen edessään polvistuvat kaikki, jotka mullan alle astuvat eivätkä voi elossa pysyä.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Jälkeentulevaiset palvelevat häntä, tuleville polville kerrotaan Herrasta.
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 He tulevat ja julistavat vastedes syntyvälle kansalle hänen vanhurskauttaan, että hän on tämän tehnyt.
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
