Psalmien 2

1 Miksi pakanat pauhaavat ja kansat turhia ajattelevat?

Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 Maan kuninkaat nousevat, ruhtinaat yhdessä neuvottelevat Herraa ja hänen voideltuansa vastaan:

Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

3 "Katkaiskaamme heidän kahleensa, heittäkäämme päältämme heidän köytensä".

Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 Hän, joka taivaassa asuu, nauraa; Herra pilkkaa heitä.

Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 Kerran hän on puhuva heille vihassansa, peljättävä heitä hirmuisuudessaan:

Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

6 "Minä olen asettanut kuninkaani Siioniin, pyhälle vuorelleni".

Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 Minä ilmoitan, mitä Herra on säätänyt. Hän lausui minulle: "Sinä olet minun poikani, tänä päivänä minä sinut synnytin.

Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 Ano minulta, niin minä annan pakanakansat sinun perinnöksesi ja maan ääret sinun omiksesi.

Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 Rautaisella valtikalla sinä heidät muserrat, niinkuin saviastian sinä särjet heidät."

Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 Tulkaa siis järkiinne, kuninkaat, maan tuomarit, ottakaa nuhteesta vaari.

Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

11 Palvelkaa Herraa pelvolla ja iloitkaa vavistuksella.

Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 Antakaa suuta pojalle, ettei hän vihastuisi ettekä te hukkuisi tiellänne. Sillä hänen vihansa syttyy äkisti. Autuaat ovat kaikki, jotka häneen turvaavat.

Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.