Psalmien 129

1 Matkalaulu. He ovat minua kovin ahdistaneet nuoruudestani asti-näin sanokoon Israel-

Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

2 he ovat minua kovin ahdistaneet nuoruudestani asti, mutta eivät he ole päässeet minusta voitolle.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.

3 Kyntäjät ovat minun selkääni kyntäneet ja vetäneet pitkät vaot.

Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

4 Mutta Herra on vanhurskas, hän on katkonut jumalattomain köydet.

Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

5 Joutukoot häpeään ja kääntykööt takaisin kaikki Siionin vihamiehet.

Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

6 Olkoot he niinkuin ruoho katoilla, joka kuivuu ennen korrelle puhkeamistaan,

Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,

7 josta ei leikkaaja täytä kättänsä eikä lyhteen sitoja syliänsä.

С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

8 Älköötkä sanoko ohitsekulkijat: "Herran siunaus tulkoon teille. Me siunaamme teitä Herran nimeen."

Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!