Psalmien 12

1 Veisuunjohtajalle; matalassa äänialassa; Daavidin virsi. Auta, Herra, sillä hurskaat ovat hävinneet, uskolliset ovat kadonneet ihmislasten joukosta.

За първия певец на осемструнна арфа Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

2 He puhuvat valhetta toinen toisellensa, puhuvat liukkain huulin, kaksimielisin sydämin.

Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.

3 Hävittäköön Herra kaikki liukkaat huulet, kielen, joka kerskuen puhuu,

Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

4 ne, jotka sanovat: "Kielemme voimalla me olemme väkevät; huulemme ovat meidän tukemme; kuka on meille herra?"

На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

5 "Kurjien sorron tähden, köyhien huokausten tähden minä nyt nousen", sanoo Herra, "tuon pelastuksen sille, joka sitä huoaten ikävöitsee".

Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират.

6 Herran sanat ovat selkeitä sanoja, hopeata, joka kirkkaana valuu sulattimesta maahan, seitsenkertaisesti puhdistettua.

Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

7 Sinä, Herra, varjelet heitä, suojelet hänet iäti tältä sukukunnalta.

Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8 Yltympäri jumalattomat rehentelevät, kun kataluus pääsee valtaan ihmislasten seassa.

При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.