Psalmien 104
1 Kiitä Herraa, minun sieluni, Herra, minun Jumalani, sinä olet ylen suuri; valkeus ja kirkkaus on sinun pukusi.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Sinä verhoudut valoon niinkuin viittaan, sinä levität taivaat niinkuin teltan;
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 sinä rakennat salisi vetten päälle, teet pilvet vaunuiksesi ja kuljet tuulen siivillä.
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Sinä teet tuulet sanasi saattajiksi, palvelijoiksesi tulen liekit.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Sinä asetit maan perustuksillensa, niin että se pysyy horjumatta iankaikkisesti.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Sinä peitit sen syvyyden vesillä kuin vaatteella: vuoria ylempänä seisoivat vedet.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 Mutta ne pakenivat sinun nuhteluasi, sinun jylinääsi ne juoksivat pakoon;
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 vuoret kohosivat ja laaksot laskeutuivat paikkoihin, jotka sinä olit niille valmistanut.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Sinä panit rajan, jonka yli vedet eivät käy eivätkä palaja peittämään maata.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Sinä kuohutit laaksoista lähteet, jotka vuorten välillä vuotavat.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Ne antavat juoman kaikille metsän eläimille, villiaasit niistä janonsa sammuttavat.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Niiden partailla asuvat taivaan linnut ja visertävät lehvien välissä.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Saleistasi sinä kastelet vuoret, sinun töittesi hedelmistä maa saa ravintonsa.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Sinä kasvatat ruohon karjalle ja kasvit ihmisen tarpeeksi. Niin sinä tuotat maasta leivän
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 ja viinin, joka ilahuttaa ihmisen sydämen; niin sinä saatat kasvot öljystä kiiltäviksi, ja leipä vahvistaa ihmisen sydäntä.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Ravintonsa saavat myös Herran puut, Libanonin setrit, jotka hän on istuttanut.
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Niissä lintuset pesivät, ja haikaroilla on majansa kypresseissä.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Korkeat vuoret ovat kauristen hallussa, kallionkolot ovat tamaanien suoja.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Kuun sinä olet tehnyt näyttämään aikoja; aurinko tietää laskunsa.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Sinä teet pimeän, niin tulee yö; silloin lähtevät liikkeelle kaikki metsän eläimet.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Nuoret jalopeurat kiljuvat saalista ja pyytävät Jumalalta elatustansa.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Aurinko nousee, ne vetäytyvät pois ja laskeutuvat luoliinsa maata.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Silloin ihminen menee töihinsä ja askaroitsee iltaan asti.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Kuinka moninaiset ovat sinun tekosi, Herra! Sinä olet ne kaikki viisaasti tehnyt, maa on täynnä sinun luotujasi.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Merikin, suuri ja aava-siinä vilisee lukemattomat laumat pieniä ja suuria eläviä.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Siellä kulkevat laivat, siellä Leviatan, jonka sinä olet luonut siinä leikitsemään.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Ne kaikki odottavat sinua, että antaisit heille ruuan ajallansa.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Sinä annat niille, ja ne kokoavat, sinä avaat kätesi, ja ne ravitaan hyvyydellä.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Sinä peität kasvosi, ja ne peljästyvät, sinä otat pois niiden hengen, ne kuolevat ja palajavat tomuun jälleen.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Sinä lähetät henkesi, ja ne luodaan; ja sinä uudistat maan muodon.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Pysyköön Herran kunnia iankaikkisesti. Saakoon Herra teoistansa iloita,
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 hän, joka katsahtaa maahan, ja se vapisee, joka koskettaa vuoria, ja ne suitsuavat.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Kaiken ikäni minä ylistän Herraa, minä veisaan Jumalani kiitosta, niin kauan kuin elän.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Olkoot minun tutkisteluni hänelle otolliset; minä iloitsen Herrassa.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Hävitkööt syntiset maasta, älköön jumalattomia enää olko. Kiitä Herraa, minun sieluni. Halleluja!
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
