Psalmien 102
1 Kurjan rukous, kun hän on näännyksissä ja vuodattaa valituksensa Herran eteen. Herra, kuule minun rukoukseni, ja minun huutoni tulkoon sinun eteesi.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Älä peitä minulta kasvojasi, kun minulla on ahdistus, kallista korvasi minun puoleeni. Kun minä huudan, riennä ja vastaa minulle.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 Sillä minun päiväni ovat haihtuneet kuin savu, ja minun luitani polttaa niinkuin ahjossa.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Sydämeni on paahtunut ja kuivunut kuin ruoho, sillä minä unhotan syödä leipääni.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Äänekkäästä vaikerruksestani minun luuni tarttuvat minun nahkaani.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Minä olen kuin pelikaani erämaassa, olen kuin huuhkaja raunioissa.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Minä olen uneton, olen kuin yksinäinen lintu katolla.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Kaiken päivää viholliseni minua häpäisevät; ne, jotka riehuvat minua vastaan, kiroavat minun nimeni kautta.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Sillä minä syön tuhkaa kuin leipää ja sekoitan juomani kyyneleillä
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 sinun vihasi ja kiivastuksesi tähden, sillä sinä olet nostanut minut ylös ja viskannut pois.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 Minun päiväni ovat kuin pitenevä varjo, ja minä kuivun kuin ruoho.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 Mutta sinä, Herra, hallitset iankaikkisesti, sinun muistosi pysyy polvesta polveen.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Nouse ja armahda Siionia, sillä aika on tehdä sille laupeus ja määrähetki on tullut.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Sillä sen kivet ovat sinun palvelijoillesi rakkaat, ja sen soraläjiä heidän on sääli.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 Silloin pakanat pelkäävät Herran nimeä ja kaikki maan kuninkaat sinun kunniaasi,
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 kun Herra rakentaa Siionin ja ilmestyy kunniassansa,
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 kun hän kääntyy niiden rukouksen puoleen, jotka ovat kaikkensa menettäneet, eikä enää heidän rukoustansa hylkää.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Tämä kirjoitettakoon tulevalle polvelle, ja kansa, joka vastedes luodaan, on kiittävä Herraa,
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 että hän katseli pyhästä korkeudestaan, että Herra katsoi taivaasta maahan,
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 kuullaksensa vankien huokaukset, vapauttaaksensa kuoleman lapset,
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 jotta Siionissa julistettaisiin Herran nimeä ja hänen ylistystänsä Jerusalemissa,
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 kun kaikki kansat kokoontuvat yhteen, ja valtakunnat, palvelemaan Herraa.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Hän on lannistanut matkalla minun voimani, on lyhentänyt minun päiväni.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Minä sanon: Jumalani, älä tempaa minua pois kesken ikääni; sinun vuotesi kestävät suvusta sukuun.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Muinoin sinä perustit maan, ja taivaat ovat sinun käsialasi.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 Ne katoavat, mutta sinä pysyt, ne vanhenevat kaikki kuin vaate; sinä muutat ne, niinkuin vaatteet muutetaan, ja ne muuttuvat.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 Mutta sinä pysyt samana, eivätkä sinun vuotesi lopu.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Sinun palvelijaisi lapset saavat asua turvassa, ja heidän jälkeläisensä pysyvät sinun edessäsi.
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
