Sananlaskujen 1
1 Salomon, Daavidin pojan, Israelin kuninkaan, sananlaskut,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 viisauden ja kurin oppimiseksi, ymmärryksen sanojen ymmärtämiseksi,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 taitoa tuovan kurin, vanhurskauden, oikeuden ja vilpittömyyden saamiseksi,
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 mielevyyden antamiseksi yksinkertaisille, tiedon ja taidollisuuden nuorille.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Viisas kuulkoon ja saakoon oppia lisää, ja ymmärtäväinen hankkikoon elämänohjetta
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 ymmärtääkseen sananlaskuja ja vertauksia, viisasten sanoja ja heidän ongelmiansa.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Herran pelko on tiedon alku; hullut pitävät halpana viisauden ja kurin.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Kuule, poikani, isäsi kuritusta äläkä hylkää äitisi opetusta,
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 sillä ne ovat ihana seppele sinun päähäsi ja käädyt sinun kaulaasi.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Poikani, jos synnintekijät sinua viekoittelevat, älä suostu.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Jos he sanovat: "Lähde mukaamme! Väijykäämme verta, vaanikaamme viatonta syyttömästi;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 nielaiskaamme niinkuin tuonela heidät elävältä, ehyeltään, niinkuin hautaan vaipuvaiset; (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 me saamme kaikenlaista kallista tavaraa, täytämme talomme saaliilla;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 heitä arpasi meidän kanssamme, yhteinen kukkaro olkoon meillä kaikilla" -
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Älä lähde, poikani, samalle tielle kuin he, pidätä jalkasi heidän poluiltansa.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Sillä heidän jalkansa juoksevat pahuuteen, kiiruhtavat vuodattamaan verta.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Sillä verkko on viritetty kaikille siivekkäille, niin että ne sen näkevät. -Mutta turhaan:
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 omaa vertansa he väijyvät, vaanivat omaa henkeänsä.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Näin käy jokaiselle väärän voiton pyytäjälle: se ottaa haltijaltaan hengen.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Viisaus huutaa kadulla, antaa äänensä kuulua toreilla;
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 meluisten katujen kulmissa se kutsuu, porttien ovilta kaupungissa sanansa sanoo:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Kuinka kauan te, yksinkertaiset, rakastatte yksinkertaisuutta, kuinka kauan pilkkaajilla on halu pilkkaan ja tyhmät vihaavat tietoa?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Kääntykää minun nuhdeltavikseni. Katso, minä vuodatan teille henkeäni, saatan sanani tiedoksenne.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Kun minä kutsuin ja te estelitte, kun ojensin kättäni eikä kenkään kuunnellut,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 vaan te vieroksuitte kaikkia minun neuvojani, ette suostuneet minun nuhteisiini,
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 niin minäkin nauran teidän hädällenne, pilkkaan, kun tulee se, mitä te kauhistutte;
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 kun myrskynä tulee se, mitä te kauhistutte, kun hätänne saapuu tuulispäänä, kun päällenne tulee vaiva ja ahdistus.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Silloin he minua kutsuvat, mutta minä en vastaa, etsivät minua, mutta eivät löydä.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Koska he vihasivat tietoa, eivät valinneet osaksensa Herran pelkoa
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 eivätkä suostuneet minun neuvooni, vaan katsoivat kaiken minun nuhteluni halvaksi,
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 saavat he syödä oman vaelluksensa hedelmiä ja saavat kyllänsä omista hankkeistaan.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Sillä yksinkertaiset tappaa heidän oma luopumuksensa, ja tyhmät tuhoaa heidän oma suruttomuutensa.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Mutta joka minua kuulee, saa asua turvassa ja olla rauhassa onnettomuuden kauhuilta.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
