Sananlaskujen 5
1 Poikani, kuuntele minun viisauttani, kallista korvasi minun taidolleni
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 ottaaksesi vaarin taidollisuudesta, ja huulesi säilyttäkööt tiedon.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Sillä hunajaa tiukkuvat vieraan vaimon huulet, hänen suunsa on öljyä liukkaampi.
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Mutta lopulta hän on karvas kuin koiruoho, terävä kuin kaksiteräinen miekka.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Ei käy hän elämän tasaista polkua, hänen tiensä horjuvat hänen huomaamattaan.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Niinpä, lapset, kuulkaa minua, älkää väistykö minun suuni sanoista.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Pidä tiesi kaukana tuollaisesta äläkä lähesty hänen majansa ovea,
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 ettet antaisi muille kunniaasi etkä vuosiasi armottomalle,
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 ettei sinun tavarasi ravitsisi vieraita, sinun vaivannäkösi joutuisi toisen taloon
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 ja ettet lopulta päätyisi huokailemaan ruumiisi ja lihasi riutuessa
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 ja sanomaan: "Miksi minä kuritusta vihasin ja sydämeni halveksui nuhdetta?
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 Miksi en kuullut neuvojaini ääntä, kallistanut korvaani opettajilleni?
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Olin joutua kokonaan turmion omaksi keskellä seurakunnan ja kansankokouksen."
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Juo vettä omasta säiliöstäsi, sitä, mikä omasta kaivostasi juoksee.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Vuotaisivatko sinun lähteesi kadulle, toreille sinun vesiojasi!
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Olkoot ne sinun omasi yksin, älkööt vierasten sinun ohessasi.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Olkoon sinun lähteesi siunattu, ja iloitse nuoruutesi vaimosta.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Armas peura, suloinen vuorikauris-hänen rintansa sinua aina riemulla ravitkoot, hurmautuos alati hänen rakkaudestaan.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Miksi, poikani, hurmautuisit irstaaseen naiseen ja syleilisit vieraan vaimon povea?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Sillä Herran silmien edessä ovat miehen tiet, ja hän tutkii kaikki hänen polkunsa.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Jumalattoman vangitsevat hänen rikoksensa, ja hän tarttuu oman syntinsä pauloihin.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Kurittomuuteensa hän kuolee ja suistuu harhaan suuressa hulluudessaan.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
