Sananlaskujen 26
1 Yhtä vähän kuin lumi kesällä ja sade elonaikana soveltuu tyhmälle kunnia.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 Kuin liitävä lintu, kuin lentävä pääskynen on aiheeton kirous: ei se toteen käy.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 Hevoselle ruoska, aasille suitset, tyhmille vitsa selkään!
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Älä vastaa tyhmälle hänen hulluutensa mukaan, ettet olisi hänen kaltaisensa sinäkin.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Vastaa tyhmälle hänen hulluutensa mukaan, ettei hän itseänsä viisaana pitäisi.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 Jalat altaan katkaisee ja vääryyttä saa juoda, joka sanan lähettää tyhmän mukana.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 Velttoina riippuvat halvatun sääret; samoin sananlasku tyhmäin suussa.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 Yhtä kuin sitoisi kiven linkoon kiinni, on antaa kunniaa tyhmälle.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 Kuin ohdake, joka on osunut juopuneen käteen, on sananlasku tyhmäin suussa.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 Kuin jousimies, joka kaikkia haavoittaa, on se, joka tyhmän pestaa, kulkureita pestaa.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 Kuin koira, joka palajaa oksennuksilleen, on tyhmä, joka yhä uusii hulluuksiansa.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Näet miehen, viisaan omissa silmissään-enemmän on toivoa tyhmästä kuin hänestä.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 Laiska sanoo: "Tuolla tiellä on leijona, jalopeura torien vaiheilla".
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 Ovi saranoillaan kääntyilee, laiska vuoteellansa.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 Laiska pistää kätensä vatiin; ei viitsi sitä viedä suuhunsa jälleen.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 Laiska on omissa silmissään viisaampi kuin seitsemän, jotka vastaavat taitavasti.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Kulkukoiraa korviin tarttuu se, joka syrjäisten riidasta suuttuu.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 Kuin mieletön, joka ammuskelee tulisia surmannuolia,
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 on mies, joka pettää lähimmäisensä ja sanoo: "Leikillähän minä sen tein".
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Halkojen loppuessa sammuu tuli, ja panettelijan poistuessa taukoaa tora.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 Hehkuksi hiilet, tuleksi halot, riidan lietsomiseksi toraisa mies.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 Panettelijan puheet ovat kuin herkkupalat ja painuvat sisusten kammioihin asti.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Kuin hopeasilaus saviastian pinnalla ovat hehkuvat huulet ja paha sydän.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 Vihamies teeskentelee huulillaan, mutta hautoo petosta sydämessänsä.
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Jos hän muuttaa suloiseksi äänensä, älä häntä usko, sillä seitsemän kauhistusta hänellä on sydämessä.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Vihamielisyys kätkeytyy kavalasti, mutta seurakunnan kokouksessa sen pahuus paljastuu.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Joka kuopan kaivaa, se itse siihen lankeaa; ja joka kiveä vierittää, sen päälle se takaisin vyörähtää.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 Valheellinen kieli vihaa omia ruhjomiansa, ja liukas suu saa turmiota aikaan.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
