Sananlaskujen 22
1 Nimi on kalliimpi suurta rikkautta, suosio hopeata ja kultaa parempi.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Rikas ja köyhä kohtaavat toisensa; Herra on luonut kumpaisenkin.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Mielevä näkee vaaran ja kätkeytyy, mutta yksinkertaiset käyvät kohti ja saavat vahingon.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Nöyryyden ja Herran pelon palkka on rikkaus, kunnia ja elämä.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Orjantappuroita ja pauloja on väärän tiellä; henkensä varjelee, joka niistä kaukana pysyy.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Totuta poikanen tiensä suuntaan, niin hän ei vanhanakaan siitä poikkea.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Rikas hallitsee köyhiä, ja velallinen joutuu velkojan orjaksi.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Joka vääryyttä kylvää, se turmiota niittää, ja hänen vihansa vitsa häviää.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Hyvänsuopa saa siunauksen, sillä hän antaa leivästään vaivaiselle.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Aja pois pilkkaaja, niin poistuu tora ja loppuu riita ja häväistys.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Joka sydämen puhtautta rakastaa, jolla on suloiset huulet, sen ystävä on kuningas.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Herran silmät suojelevat taitoa, mutta uskottoman sanat hän kääntää väärään.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Laiska sanoo: "Ulkona on leijona; tappavat vielä minut keskellä toria".
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Irstaitten vaimojen suu on syvä kuoppa; Herran vihan alainen kaatuu siihen.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Hulluus on kiertynyt kiinni poikasen sydämeen, mutta kurituksen vitsa sen hänestä kauas karkoittaa.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Vaivaiselle on voitoksi, jos häntä sorretaan, rikkaalle tappioksi, jos hänelle annetaan.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Kallista korvasi ja kuuntele viisaitten sanoja ja tarkkaa minun taitoani.
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 Sillä suloista on, jos kätket ne sisimpääsi; olkoot ne kaikki huulillasi valmiina.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Että Herra olisi sinun turvanasi, siksi olen minä nyt neuvonut juuri sinua.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Olenhan ennenkin sinulle kirjoittanut, antanut neuvoja ja tietoa,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 opettaakseni sinulle totuutta, vakaita sanoja, että voisit vakain sanoin vastata lähettäjällesi.
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Älä raasta vaivaista, siksi että hän on vaivainen, äläkä polje kurjaa portissa,
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 sillä Herra ajaa hänen asiansa ja riistää hänen riistäjiltään hengen.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Älä rupea pikavihaisen ystäväksi äläkä seurustele kiukkuisen kanssa,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 että et tottuisi hänen teihinsä ja saattaisi sieluasi ansaan.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Älä ole niitä, jotka kättä lyövät, jotka menevät takuuseen veloista.
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 Jollei sinulla ole, millä maksaa, mitäs muuta, kuin viedään vuode altasi!
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Älä siirrä ikivanhaa rajaa, jonka esi-isäsi ovat asettaneet.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Jos näet miehen, kerkeän toimissaan, hänen paikkansa on kuningasten, ei alhaisten, palveluksessa.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
