Sananlaskujen 20
1 Viini on pilkkaaja, väkijuoma remunpitäjä; eikä ole viisas kenkään, joka siitä hoipertelee.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Kuninkaan peljättäväisyys on kuin nuoren leijonan kiljunta; joka hänet vihoittaa, se henkensä rikkoo.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 On kunniaksi miehelle riitaa karttaa, mutta kaikki hullut riitaa haastavat.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Syksyllä ei laiska kynnä; elonaikana hän tyhjää tapailee.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Kuin syvät vedet ovat miehen sydämen aivoitukset, mutta ymmärtäväinen mies ne ammentaa esiin.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Monet huutavat hyvyyttänsä kukin, mutta kuka löytää luotettavan miehen?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Vanhurskas vaeltaa nuhteettomasti, onnelliset ovat lapset hänen jälkeensä.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Kuningas istuu tuomioistuimella, hän silmillänsä perkaa kaiken pahan pois.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Kuka voi sanoa: "Olen puhdistanut sydämeni, olen puhdas synnistäni"?
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Kahtalainen paino ja kahtalainen mitta-molemmat ovat Herralle kauhistus.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Teoistansa tuntee jo poikasenkin, onko hänen menonsa puhdas ja oikea.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Kuulevan korvan ja näkevän silmän-molemmat on Herra luonut.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Älä unta rakasta, ettet köyhtyisi; pidä silmäsi auki, niin saat leipää kyllin.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 "Huonoa, huonoa", sanoo ostaja, mutta mentyänsä pois hän kehuskelee.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Olkoon kultaa, olkoon helmiä paljon, kallein kalu ovat taidolliset huulet.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Ota siltä vaatteet, joka toista takasi, ja ota häneltä pantti vieraitten puolesta.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Makea on miehelle petoksella saatu leipä, mutta perästäpäin hän saa suunsa täyteen soraa.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Neuvotellen suunnitelmat vahvistuvat, ja sotaa on sinun käytävä neuvokkuudella.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Salaisuuden ilmaisee, joka panettelijana käy; älä siis antaudu avosuisen pariin.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Joka isäänsä ja äitiänsä kiroaa, sen lamppu sammuu pilkkopimeään.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Tavara, jota aluksi kiivaasti tavoitellaan, ei lopulta tuo siunausta.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Älä sano: "Minä kostan pahan"; odota Herraa, hän auttaa sinua.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Kahtalainen paino on Herralle kauhistus, ja väärä vaaka ei ole hyvä.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Herralta tulevat miehen askeleet; mitäpä ymmärtäisi tiestänsä ihminen itse?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Ihmiselle on ansaksi luvata hätiköiden pyhä lahja ja vasta perästäpäin harkita lupauksiansa.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 Viisas kuningas perkaa jumalattomat pois viskimellään ja antaa puimajyrän käydä heidän ylitsensä.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Ihmisen henki on Herran lamppu: se tutkistelee sydämen kammiot kaikki.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Laupeus ja uskollisuus on kuninkaan turva, ja laupeudella hän valtaistuimensa tukee.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Voima on nuorukaisen kunnia, ja harmaat hapset ovat vanhusten kaunistus.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Mustelmat ja haavat puhdistavat pahantekijän, lyönnit puhdistavat sydämen kammiot.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
