Jobin 6
1 Job vastasi ja sanoi:
А Иов в отговор рече:
2 "Oi, jospa minun suruni punnittaisiin ja kova onneni pantaisiin sen kanssa vaakaan!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Sillä se on nyt raskaampi kuin meren hiekka; sentähden menevät sanani harhaan.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Sillä Kaikkivaltiaan nuolet ovat sattuneet minuun; minun henkeni juo niiden myrkkyä. Jumalan kauhut ahdistavat minua.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Huutaako villiaasi vihannassa ruohikossa, ammuuko härkä rehuviljansa ääressä?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Käykö äitelää syöminen ilman suolaa, tahi onko makua munanvalkuaisessa?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Sieluni ei tahdo koskea sellaiseen, se on minulle kuin saastainen ruoka.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Oi, jospa minun pyyntöni täyttyisi ja Jumala toteuttaisi minun toivoni!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 Jospa Jumala suvaitsisi musertaa minut, ojentaa kätensä ja katkaista elämäni langan!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Niin olisi vielä lohdutuksenani-ja ilosta minä hypähtäisin säälimättömän tuskan alla-etten ole kieltänyt Pyhän sanoja.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Mikä on minun voimani, että enää toivoisin, ja mikä on loppuni, että tätä kärsisin?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Onko minun voimani vahva kuin kivi, onko minun ruumiini vaskea?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Eikö minulla ole enää mitään apua, onko pelastus minusta karkonnut?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Tuleehan ystävän olla laupias nääntyvälle, vaikka tämä olisikin hyljännyt Kaikkivaltiaan pelon.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Minun veljeni ovat petolliset niinkuin vesipuro, niinkuin sadepurot, jotka juoksevat kuiviin.
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Ne ovat jääsohjusta sameat, niihin kätkeytyy lumi;
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 auringon paahtaessa ne ehtyvät, ne häviävät paikastansa helteen tullen.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Niiden juoksun urat mutkistuvat, ne haihtuvat tyhjiin ja katoavat.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Teeman karavaanit tähystelivät, Seban matkueet odottivat niitä;
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 he joutuivat häpeään, kun niihin luottivat, pettyivät perille tullessansa.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Niin te olette nyt tyhjän veroiset: te näette kauhun ja peljästytte.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Olenko sanonut: 'Antakaa minulle ja suorittakaa tavaroistanne lahjus minun puolestani,
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 pelastakaa minut vihollisen vallasta ja lunastakaa minut väkivaltaisten käsistä'?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Opettakaa minua, niin minä vaikenen; neuvokaa minulle, missä olen erehtynyt.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Kuinka tehoaakaan oikea puhe! Mutta mitä merkitsee teidän nuhtelunne?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Aiotteko nuhdella sanoja? Tuultahan ovat epätoivoisen sanat.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Orvostakin te heittäisitte arpaa ja hieroisitte kauppaa ystävästänne.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Mutta suvaitkaa nyt kääntyä minuun; minä totisesti en valhettele vasten kasvojanne.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Palatkaa, älköön vääryyttä tapahtuko; palatkaa, vielä minä olen oikeassa siinä.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Olisiko minun kielelläni vääryys? Eikö suulakeni tuntisi, mikä turmioksi on?"
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
