Jobin 31

1 "Minä olen tehnyt liiton silmäini kanssa: kuinka voisinkaan katsoa neitosen puoleen!

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 Minkä osan antaisi silloin Jumala ylhäältä, minkä perintöosan Kaikkivaltias korkeudesta?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Tuleehan väärälle turmio ja onnettomuus väärintekijöille.

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Eikö hän näkisi minun teitäni ja laskisi kaikkia minun askeleitani?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Jos minä ikinä valheessa vaelsin, jos jalkani kiiruhti petokseen,

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 punnitkoon minut Jumala oikealla vaa'alla, ja hän on huomaava minun nuhteettomuuteni.

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 Jos minun askeleeni poikkesivat tieltä ja minun sydämeni seurasi silmiäni tahi tahra tarttui minun käsiini,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 niin syököön toinen, mitä minä kylvän, ja minun vesani revittäköön juurinensa.

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Jos minun sydämeni hullaantui toisen vaimoon ja minä väijyin lähimmäiseni ovella,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 niin jauhakoon oma vaimoni vieraalle, ja halailkoot häntä muut;

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 sillä se olisi ollut ilkityö ja raskaasti rangaistava rikos,

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 tuli, joka kuluttaisi manalaan saakka ja hävittäisi kaiken saatuni.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Jos minä pidin halpana palvelijani ja palvelijattareni oikeuden, kun heillä oli riita minun kanssani,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 niin mitä minä tekisin, jos Jumala nousisi, ja mitä vastaisin hänelle, jos hän kävisi tutkimaan?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Eikö sama, joka äidin kohdussa loi minut, luonut häntäkin, eikö sama meitä äidin sydämen alla valmistanut?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Olenko minä kieltänyt vaivaisilta heidän toivomuksensa ja saattanut lesken silmät sammumaan?

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Olenko syönyt leipäpalani yksinäni, orvonkin saamatta syödä siitä?

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 En, vaan nuoruudestani saakka minä kasvatin häntä niinkuin oma isä ja äitini kohdusta asti minä holhosin häntä.

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 Jos minä näin menehtyväisen vaatteetonna ja köyhän verhoa vailla,

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 jos hänen lanteensa eivät minua siunanneet eikä hän saanut lämmitellä minun karitsaini villoilla,

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 jos minä puin nyrkkiä orvolle, kun näin puoltani pidettävän portissa,

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 niin irtautukoon olkapääni hartiastani, ja murtukoon käsivarteni sijoiltansa.

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Sillä silloin olisi minun peljättävä turmiota Jumalalta, enkä kestäisi hänen valtasuuruutensa edessä.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Jos minä panin uskallukseni kultaan ja sanoin hienolle kullalle: 'Sinä olet minun turvani',

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 jos iloitsin siitä, että rikkauteni oli suuri ja että käteni oli saanut paljon hankituksi,

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 jos katsellessani aurinkoa, kuinka se loisti, ja kuuta, joka ylhänä vaelsi,

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 sydämeni antautui salaa vieteltäväksi ja käteni niille suudelmia heitti,

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 niin olisi sekin raskaasti rangaistava rikos, sillä minä olisin kieltänyt korkeuden Jumalan.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Olenko iloinnut vihamieheni vahingosta, riemusta hykähtänyt, kun häntä onnettomuus kohtasi?

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 En ole sallinut suuni syntiä tehdä, kiroten vaatia hänen henkeänsä.

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 Eikö täydy minun talonväkeni myöntää, että kukin on saanut lihaa yllin kyllin?

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 Muukalaisen ei tarvinnut yötä ulkona viettää; minä pidin oveni auki tielle päin.

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Olenko ihmisten tavoin peitellyt rikkomuksiani, kätkenyt poveeni pahat tekoni,

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 säikkyen suurta joukkoa ja kaiken heimon ylenkatsetta peljäten, niin että pysyin hiljaa, ovestani ulkonematta?

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 Oi, jospa joku kuuntelisi minua! Katso, tuossa on puumerkkini! Kaikkivaltias vastatkoon minulle! Jospa saisin riitapuoleni kirjoittamaan syytekirjan!

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 Totisesti, olkapäälläni sitä kantaisin, sitoisin sen päähäni seppeleeksi.

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Tekisin hänelle tilin kaikista askeleistani ja astuisin hänen eteensä niinkuin ruhtinas.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Jos peltoni huusi minua vastaan ja sen vaot kaikki itkivät,

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 jos kulutin sen voiman maksamatta ja saatoin sen haltijat huokaamaan,

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 niin kasvakoon nisun sijasta orjantappuroita ja ohran sijasta rikkaruohoa." Tähän päättyvät Jobin puheet.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.