Jobin 21
1 Job vastasi ja sanoi:
Тогава Иов в отговор рече:
2 "Kuulkaa, kuulkaa minun sanojani ja suokaa minulle se lohdutus!
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Kärsikää minua, että saan puhua. Kun olen puhunut, pilkatkaa sitten.
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 Ihmisiäkö vastaan minä valitan? Tahi kuinka en kävisi kärsimättömäksi?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Kääntykää minuun, niin tyrmistytte ja panette kätenne suullenne.
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Kun käyn ajattelemaan, niin kauhistun, ja vavistus valtaa ruumiini:
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Miksi jumalattomat saavat elää, vanheta, jopa voimassa vahvistua?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Heidän sukunsa on vankkana heidän edessään, heidän jälkeläisensä heidän silmäinsä alla.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Heidän kotinsa ovat rauhassa, kauhuista kaukana; ei satu heihin Jumalan vitsa.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Hänen sonninsa polkee eikä turhaan, hänen lehmänsä poikii eikä kesken.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 Poikansa he laskevat ulos niinkuin lammaslauman, heidän lapsensa hyppelevät leikiten.
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 He virittävät laulujaan vaskirummun ja kanteleen kaikuessa ja iloitsevat huilun soidessa.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 Ja kuitenkin he sanoivat Jumalalle: 'Mene pois meidän luotamme, sinun teistäsi emme tahdo tietää.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Mikä on Kaikkivaltias, että häntä palvelisimme? Ja mitä hyötyä meillä on siitä, että häntä rukoilemme?'
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Katso, heidän onnensa ei ole heidän omassa kädessänsä. Jumalattomain neuvo olkoon minusta kaukana.
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 Kuinkapa usein jumalattomain lamppu sammuu ja heidät yllättää heidän turmionsa? Kuinkapa usein hän jakelee arpaosat vihassansa?
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 Ovatko he niinkuin tuulen vietävät oljet, niinkuin akanat, jotka tuulispää tempaa mukaansa?
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 Jumala muka säästää hänen lapsilleen hänen onnettomuutensa. Kostakoon hän hänelle itselleen, niin että hän sen tuntee.
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Nähköön hän perikatonsa omin silmin, juokoon itse Kaikkivaltiaan vihan.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Sillä mitä hän välittää perheestänsä, jälkeensä jäävistä, kun hänen kuukausiensa luku on täysi!
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Onko opetettava ymmärrystä Jumalalle, hänelle, joka taivaallisetkin tuomitsee?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 Toinen kuolee täydessä onnessansa, kaikessa rauhassa ja levossa;
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 hänen astiansa ovat maitoa täynnä, ja hänen luunsa juotetaan ytimellä.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 Toinen kuolee katkeralla mielellä, saamatta onnea maistaa.
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 Yhdessä he panevat maata multaan, ja madot peittävät heidät.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Katso, minä tunnen teidän ajatuksenne ja juonet, joilla mielitte sortaa minut.
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 Kun sanotte: 'Missä on nyt mahtimiehen talo, missä maja, jossa jumalattomat asuivat?'
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 niin ettekö ole kysyneet maita kulkeneilta? Ette voi kieltää, mitä he ovat todeksi nähneet,
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 että paha säästetään onnettomuuden päivältä, vihan päivältä hänet saatetaan suojaan.
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Kuka puhuu hänelle vasten kasvoja hänen vaelluksestaan, kuka kostaa hänelle, mitä hän on tehnyt?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Hänet saatetaan kalmistoon, ja hänen hautakumpuansa vaalitaan.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 Kepeät ovat hänelle laakson turpeet. Kaikki ihmiset seuraavat hänen jäljessänsä, niinkuin epälukuiset ovat kulkeneet hänen edellänsä.
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 Kuinka tuotte minulle niin turhaa lohdutusta? Entä vastauksenne-niistä jää pelkkä petollisuus jäljelle."
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
