< Jobin 17 >
1 "Minun henkeni on rikki raastettu, minun päiväni sammuvat, kalmisto on minun osani.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Totisesti, pilkka piirittää minua ja silmäni täytyy yhä katsella heidän ynseilyänsä.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Aseta puolestani pantti talteesi; kuka muu rupeaisi kättä lyöden minun takaajakseni?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Sillä sinä olet sulkenut ymmärrykseltä heidän sydämensä; sentähden sinä et päästä heitä voitolle.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Ystäviä kutsutaan osajaolle, mutta omilta lapsilta raukeavat silmät.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Minut on pantu kansoille sananlaskuksi; silmille syljettäväksi minä olen tullut.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Minun silmäni on hämärtynyt surusta, ja kaikki minun jäseneni ovat kuin varjo.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Tästä oikeamieliset hämmästyvät, ja viatonta kuohuttaa jumalattoman meno.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 Mutta hurskas pysyy tiellänsä, ja se, jolla on puhtaat kädet, kasvaa voimassa.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Mutta te kaikki, tulkaa jälleen tänne; en löydä minä viisasta joukostanne.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Päiväni ovat menneet, rauenneet ovat aivoitukseni, mitä sydämeni ikävöitsi.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Yön he tekevät päiväksi; valo muka lähenee pimeydestä.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 Jos kuinka toivon, on tuonela asuntoni; minä levitän vuoteeni pimeyteen, (Sheol )
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol )
14 minä sanon haudalle: 'Sinä olet isäni', ja madoille: 'Äitini ja sisareni'.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Missä on silloin minun toivoni, ja kuka saa minun toivoani katsella?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16 Ne astuvat alas tuonelan salpojen taa, kun yhdessä lepäämme tomussa." (Sheol )
При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol )