< Jobin 17 >

1 "Minun henkeni on rikki raastettu, minun päiväni sammuvat, kalmisto on minun osani.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Totisesti, pilkka piirittää minua ja silmäni täytyy yhä katsella heidän ynseilyänsä.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Aseta puolestani pantti talteesi; kuka muu rupeaisi kättä lyöden minun takaajakseni?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Sillä sinä olet sulkenut ymmärrykseltä heidän sydämensä; sentähden sinä et päästä heitä voitolle.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Ystäviä kutsutaan osajaolle, mutta omilta lapsilta raukeavat silmät.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Minut on pantu kansoille sananlaskuksi; silmille syljettäväksi minä olen tullut.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Minun silmäni on hämärtynyt surusta, ja kaikki minun jäseneni ovat kuin varjo.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Tästä oikeamieliset hämmästyvät, ja viatonta kuohuttaa jumalattoman meno.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 Mutta hurskas pysyy tiellänsä, ja se, jolla on puhtaat kädet, kasvaa voimassa.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Mutta te kaikki, tulkaa jälleen tänne; en löydä minä viisasta joukostanne.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Päiväni ovat menneet, rauenneet ovat aivoitukseni, mitä sydämeni ikävöitsi.
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Yön he tekevät päiväksi; valo muka lähenee pimeydestä.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 Jos kuinka toivon, on tuonela asuntoni; minä levitän vuoteeni pimeyteen, (Sheol h7585)
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 minä sanon haudalle: 'Sinä olet isäni', ja madoille: 'Äitini ja sisareni'.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Missä on silloin minun toivoni, ja kuka saa minun toivoani katsella?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16 Ne astuvat alas tuonelan salpojen taa, kun yhdessä lepäämme tomussa." (Sheol h7585)
При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol h7585)

< Jobin 17 >