Psalmien 144
1 Davidin Psalmi. Kiitetty olkoon Herra, minun turvani, joka käteni opettaa sotimaan, ja sormeni tappelemaan,
Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
2 Minun laupiuteni ja minun linnani, minun varjelukseni ja minun vapahtajani, minun kilpeni, johon minä uskallan, joka minun kansani minun alleni vaatii.
Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
3 Herra, mikä on ihminen, ettäs häntä korjaat? eli ihmisen poika, ettäs hänestä otat vaarin?
Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
4 On sittekin ihminen tyhjän verta: hänen aikansa katoo niinkuin varjo.
Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
5 Herra, kallista sinun taivaas, ja astu alas: rupee vuoriin, että he suitsisivat.
Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
6 Anna leimaukset iskeä, ja hajoita heitä: ammu nuolias ja kauhistuta heitä.
Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
7 Lähetä kätes ylhäältä, ja kirvota minua, ja pelasta minua suurista vesistä ja muukalaisten lasten käsistä,
Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
8 Joiden suu puhuu valhetta, ja heidän oikia kätensä on petollinen oikia käsi.
Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
9 Jumala, minä veisaan sinulle uuden virren: minä soitan sinulle kymmenkielisellä psaltarilla,
Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
10 Sinä joka kuninkaille voiton annat, ja palvelias Davidin vapahdat murhamiekasta.
Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
11 Päästä myös minua ja pelasta minua muukalaisten kädestä, joiden suu puhuu valhetta, ja heidän oikia kätensä on petollinen oikia käsi,
Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
12 Että meidän pojat kasvaisivat nuoruudessansa niinkuin vesat, ja meidän tyttäret, niinkuin templin kaunistetut seinät.
Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
13 Meidän aittamme olkoon täynnä, jotka runsaat elatukset antaisivat toinen toisensa perästä, että meidän lampaamme poikisivat tuhannen, ja sata tuhatta, kylissämme;
Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
14 Että härkämme olisivat vahvat työhön; ettei yhtään vahinkoa, eikä valitusta eli kannetta olisi kaduillamme.
Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
15 Autuas on se kansa, jolle niin käy; vaan autuas on se kansa, jonka Jumalana Herra on.
Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
