Sananlaskujen 26
1 Niinkuin lumi suvella ja sede elonaikana, niin ei sovi tyhmälle kunnia.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 Niinkuin lintu menee pois, ja pääskynen lentää, niin ei sovi salvaa kirous ilman syytä.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 Hevoselle ruoska ja aasille ohjat, ja hullulle vitsa selkään.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Älä vastaa tyhmää hänen tyhmyytensä jälkeen, ettes myös sinä hänen kaltaiseksensa tulisi.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Vastaa tyhmää hänen tyhmyytensä jälkeen, ettei hän näkyisi viisaaksi silmissänsä.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 Joka tyhmäin sanansaattajain kautta asian toimittaa, hän on niinkuin rampa jaloista, ja saa vahingon.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 Niinkuin nilkku voi hypätä, niin tyhmä taitaa puhua viisaudesta.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 Joka tyhmälle taritsee kunniaa, on niinkuin joku heittäisi kalliin kiven kiviroukkioon.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 Sananlasku on tyhmäin suussa niinkuin orjantappura, joka juopuneen käsiin pistelee.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 Taitava ihminen tekee kappaleen oikein; vaan joka taitamattoman palkkaa, hän sen turmelee.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 Niinkuin koira syö oksennuksensa, niin on hullu joka hulluutensa kertoo.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Koskas näet jonkun, joka luulee itsensä viisaaksi, enempi on silloin toivoa tyhmästä kuin hänestä.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 Laiska sanoo: nuori jalopeura on tiellä, ja jalopeura kujalla.
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 Laiska kääntelee itsiänsä vuoteella niinkuin ovi saranassa.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 Laiska panee kätensä poveensa: ja se tulee hänelle työlääksi saattaa suuhunsa jälleen.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 Laiska luulee itsensä viisaammaksi kuin seitsemän, jotka hyviä tapoja opettavat.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Joka käy ohitse ja sekoittaa itsensä muiden riitoihin, hän on senkaltainen, joka koiraa korvista vetää.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 Niinkuin se, joka salaa ampuu, tarkoittaa joutsella ja tappaa,
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 Niin on petollinen ihminen hänen lähimmäisillensä, ja sanoo: leikillä minä sen tein.
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Kuin halot loppuvat, niin tuli sammuu, ja kuin kielikellot pannaan pois, niin riidat lakkaavat.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 Niinkuin hiilet tuleen, ja puut liekkiin, niin riitainen ihminen saattaa metelin.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 Panettelian sanat ovat niinkuin haavat, ja käyvät läpi sydämen.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Viekas kieli ja paha sydän on niinkuin saviastia hopian savulla juotettu.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 Vihamien teeskelee itsensä toisin puheellansa; mutta petos on hänen sydämessänsä.
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Kuin hän liehakoitsee makeilla puheillansa, niin älä usko häntä; sillä seitsemän kauhistusta on hänen sydämessänsä.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Joka pitää salavihaa, tehdäksensä vahinkoa, hänen pahuutensa tulee ilmi kokouksissa.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Joka kuopan kaivaa, hän lankee siihen, ja joka kiven vierittää, se kierittää sen itse päällensä.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 Petollinen kieli vihaa rangaistusta, ja suu, joka myötäkielin puhuu, saattaa kadotukseen.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
