Sananlaskujen 19
1 Köyhä joka siveydessä vaeltaa, on parempi kuin väärä huulissansa, joka kuitenkin tyhmä on.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Joka ei toimella laita, ei hänelle hyvin käy; ja joka on nopsa jaloista, se loukkaa itsensä.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Ihmisen tyhmyys eksyttää hänen tiensä, niin että hänen sydämensä vihastuu Herraa vastaan.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Tavara tekee monta ystävää, vaan köyhä hyljätään ystäviltä.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Ei väärä todistaja pidä pääsemän rankaisematta; joka rohkiasti valehtelee, ei hänen pidä selkeemän.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Moni rukoilee päämiestä, ja jokainen on hänen ystävänsä, joka lahjoja jakaa.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Köyhää vihaavat kaikki hänen veljensä, ja hänen ystävänsä vetäytyvät taamma hänestä; ja joka sanoihin luottaa, ei hän saa mitään.
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 Joka viisas on, hän rakastaa henkeänsä, ja joka toimellinen on, se löytää hyvän.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Väärä todistaja ei pidä pääsemän rankaisematta; ja joka rohkiasti valehtelee, se kadotetaan.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Ei hullulle sovi hyvät päivät, paljoa vähemmin palvelian päämiehiä hallita.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Joka on kärsivällinen, se on toimellinen ihminen; ja se on hänelle kunniaksi, että hän viat välttää.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Kuninkaan viha on niinkuin nuoren jalopeuran kiljuminen; mutta hänen ystävyytensä on niinkuin kaste ruoholle.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Hullu poika on isänsä murhe, ja riitainen vaimo on niinkuin alinomainen pisaroitseminen.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Huoneet ja tavarat peritään vanhemmilta, vaan toimellinen emäntä tulee Herralta.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Laiskuus tuo unen, ja joutilas sielu kärsii nälkää.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Joka käskyt pitää, hän on vapahtanut henkensä; vaan joka tiensä hylkää, hänen pitää kuoleman.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Jöka köyhää armahtaa, hän lainaa Herralle, joka hänen hyvän työnsä hänelle jälleen maksava on.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Kurita lastas, koska vielä toivo on; mutta älä pyydä häntä tappaa;
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Sillä suuri julmuus saattaa vahingon: sentähden laske vallallensa, ja kurita häntä toistamiseen.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Kuule neuvoa ja ota kuritus vastaan, tullakses vihdoinkin viisaaksi.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Monet aivoitukset oavt miehen sydämessä; mutta Herran neuvo on pysyväinen.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Ihmiselle kelpaa hänen laupeutensa, ja köyhä mies on parempi kuin valehtelia.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Herran pelko saattaa elämän, ja se pysyy ravittuna, ettei mikään paha häntä lähesty.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Laiska kätkee kätensä poveensa, ja ei vie sitä jälleen suuhunsa.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Jos pilkkaajaa lyödään, niin taitamatoin tulee viisaaksi; ja jos toimellista lyödään, niin hän tulee toimelliseksi.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Joka vaivaa isäänsä, ja ajaa ulos äitinsä, hän on häpeemätöin ja kirottu lapsi.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Lakkaa poikani, kuuntelemasta sitä neuvoa, joka sinua viettelee pois toimellisesta opista.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Väärä todistus häpäisee tuomion, ja jumalattomain suu nielee vääryyden.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Pilkkaajille on rangaistus valmistettu, ja haavat hulluin selkään.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
