< Sananlaskujen 18 >

1 Eripurainen etsii mitä hänelle kelpaa, ja sekoittaa itsensä kaikkiin asioihin.
Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 Tyhmällä ei ole himo ymmärrykseen, vaan niitä ilmoittamaan, mitkä ovat hänen sydämessänsä.
Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 Jumalattoman tullessa tulee ylönkatse, pilkka ja häpiä.
С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 Sanat ihmisen suussa ovat niinkuin syvät vedet, ja viisauden lähde on täynnä virtaa.
Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 Ei ole hyvä katsoa jumalattomain muotoa, ja sortaa vanhurskasta tuomiossa.
Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 Tyhmän huulet saattavat toran, ja hänen suunsa noudattaa haavoja.
Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 Tyhmän suu häpäisee itsensä, ja hänen huulensa ovat paula omalle omalle sielulle.
Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8 Panetteian sanat ovat haavat, ja käyvät läpi sydämen.
Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9 Joka laiska on työssänsä, hän on sen veli, joka vahinkoa tekee.
Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10 Herran nimi on vahva linna: vanhurskas juoksee sinne, ja tulee varjelluksi.
Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
11 Rikkaan tavara on hänelle vahva kaupunki, ja niinkuin korkea muuri hänen mielestänsä.
Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12 Kuin joku lankee, niin hänen sydämensä ensisti tulee ylpiäksi, ja ennenkuin joku kunniaan tulee, pitää hänen nöyrän oleman.
Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
13 Joka vastaa ennekuin hän kuulee, se on hänelle hulluudeksi ja häpiäksi.
Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14 Ihmisen henki pitää ylös hänen heikkoutensa; vaan murheellista henkeä kuka voi kärsiä?
Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
15 Ymmärtäväinen sydän saa viisauden, ja viisasten korva etsii taitoa.
Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
16 Ihmisen lahja tekee hänelle avaran sian, ja saattaa suurten herrain eteen.
Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17 Jokaisella on ensisti omassa asiassansa oikeus; vaan kuin hänen lähimmäisensä tulee, niin se löydetäään.
Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18 Arpa asettaa riidan, ja eroitaa voimallisten vaiheella.
Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19 Vihoitettu veli pitää puoltansa lujemmin kuin vahva kaupunki; ja riita pitää kovemmin puolensa kuin telki linnan edessä.
Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
20 Sen jälkeen kullekin maksetaan, kuin hänen suunsa on puhunut; ja hän ravitaan huultensa hedelmästä.
От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 Kuolema ja elämä on kielen voimassa: joka häntä rakastaa, se saa syösä hänen hedelmästänsä.
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22 Joka aviovaimon osaa, hän löytäää hyvän kappaleen, ja saa mielisuosionsa Herralta.
Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
23 Köyhä mies puhuu nöyrästi, vaan rikas vastaa ylpiästi.
Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
24 Ihminen, jolla on ystävä, pitää oleman ystävällinen; sillä ystävä pitää lujemmin hänen kanssansa kuin veli.
Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

< Sananlaskujen 18 >