Sananlaskujen 16
1 Ihminen aikoo sydämessänsä; vaan Herralta tulee kielen vastaus.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Jokaisen mielestä on hänen tiensä puhdas; mutta Herra tutkistelee sydämet.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Anna Herran haltuun sinun työs, niin sinun aivoitukses menestyy.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Herra tekee kaikki itse tähtensä, niin myös jumalattoman pahaksi päiväksi.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Jokainen ylpiä on Herralle kauhistus, ja ei pääse rankaisematta, ehkä he kaikki yhtä pitäisivät.
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 Laupiuden ja totuuden kautta pahateko sovitetaan, ja Herran pelvolla paha vältetään.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Jos jonkun tiet ovat Herralle kelvolliset, niin hän myös kääntää hänen vihamiehensä rauhaan.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Parempi on vähä vanhurskaudessa, kuin suuri saalis vääryydessä.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Ihmisen sydän aikoo tiensä; vaan Herra johdattaa hänen käymisensä.
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 Ennustus on kuninkaan huulissa: ei hänen suunsa puhu tuomiossa väärin.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Oikia puntari ja vaaka on Herralta, ja kaikki painokivet kukkarossa ovat hänen tekoansa.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Kuninkaan edessä on kauhistus väärin tehdä; sillä vanhurskaudella istuin vahvistetaan.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Oikia neuvo on kuninkaalle otollinen; ja joka oikein puhuu, häntä rakastetaan.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Kuninkaan viha on kuoleman sanansaattaja; ja viisas mies lepyttää hänen.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 Kuin kuninkaan kasvo on leppyinen, siinä on elämä, ja hänen armonsa on niinkuin hiljainen sade.
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 Ota viisautta tykös, sillä se on parempi kultaa: ja saada ymmärrystä on kalliimpi hopiaa.
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Siviän tiet välttävät pahaa, ja joka sielunsa varjelee, se tiestänsä ottaa vaarin.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Joka alennetaan, se ensisti tulee ylpiäksi; ja ylpeys on aina lankeemuksen edellä.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Parempi on nöyränä olla siveiden kanssa, kuin jakaa suurta saalista ylpeiden kanssa.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Joka jonkun asian viisaasti alkaa, hän löytää onnen; ja se on autuas, joka luottaa Herraan.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Toimellinen mies ylistetään viisautensa tähden; ja suloinen puhe lisää oppia.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Viisaus on elämän lähde hänelle, joka sen saanut on, vaan tyhmäin oppi on hulluus.
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 Viisas sydän puhuu toimellisesti, ja hänen huulensa opettavat hyvin.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Suloiset sanat ovat mesileipää; ne lohduttavat sielua, ja virvoittavat luut.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Monella on tie mielestänsä oikia, vaan se johdattaa viimein kuolemaan.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Moni tulee suureen vahinkoon oman suunsa kautta.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Jumalatoin ihminen kaivaa onnettomuutta, ja hänen suussansa palaa niinkuin tuli.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Väärä ihminen saattaa riidan, ja panettelia tekee ruhtinaat eripuraisiksi.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Viekas ihminen houkuttelee lähimmäistänsä, ja johdattaa hänen pahalle tielle.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Joka silmää iskee, ei se hyvää ajattele, ja joka huuliansa pureskelee, se pahaa matkaan saattaa.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Harmaat hiukset ovat kunnian kruunu, joka löydetään vanhurskauden tiellä.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Kärsivällinen on parempi kuin väkevä; ja joka hillitsee mielensä, on parempi, kuin se joka kaupungin voittaa.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Arpa heitetään syliin, vaan Herralta tulee kaikki sen meno.
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
