Sananlaskujen 1
1 Salomon, Davidin pojan, Israelin kuninkaan sananlaskut;
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Oppia viisautta ja kuritusta, ymmärtää tiedon puhetta,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Vastaanottaa ymmärryksen neuvoa, vanhurskautta, oikeutta ja siveyttä;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Että tyhmät viisaaksi tulisivat ja nuorukaiset taidon ja ymmärryksen saisivat.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Joka viisas on, se kuulkaan, että jän viisaammaksi tulis; ja joka toimellinen on, se ottakoon neuvon,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Että hän ymmärtäis sananlaskut ja niiden selityksen, viisasten opin ja heidän tapauksensa.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Herran pelko on viisauden alku; tyhmät hylkäävät viisauden ja opin.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Poikani kuule isäs kuritusta, ja älä hylkää äitis käskyä!
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Sillä se on sinun sinun pääs päällä otollinen kaunistus, ja käädyt kaulassas.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Poikani! jos pahanjuoniset sinua sinua houkuttelevat, niin älä heihin suostu.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Jos he sanovat: käy meidän kanssamme: me väijymme verta, ja viritämme pauloja nuhteettoman eteen ilman syytä;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Me nielemme hänen, niinkuin helvetti elävältä, ja hurskaan niinkuin hautaan pudotamme; (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Me löydämme kaikellaista kallista tavaraa, ja täytämme huoneemme saaliista;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Koettele meidän kanssamme: meillä kaikilla pitää yksi kukkaro oleman:
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Poikani! älä vaella heidän kanssansa: estä jalkas heidän retkiltänsä.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Sillä heidän jalkansa juoksevat pahuuteen, ja he kiiruhtavat verta vuodattamaan.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Sillä turhaan verkot viritetään lintuin silmäin edessä.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Itse he myös väijyvät toinen toisensa verta, ja petoksella seisovat toinen toisensa hengen perään.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Niin kaikki ahneet tekevät, ja ahneus on isännillensä surmaksi.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Viisaus ulkona valittaa, ja kadulla äänensä ilmoittaa.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Hän huutaa kansan edessä portissa, ja tuottaa sanansa edes kaupungissa, sanoen:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Kuinka kauvan te tyhmät tahdotte olla taitamattomat, ja pilkkakirveet rakastaa naurua? ja te hullut vihata opetusta?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Kääntäkäät itsenne minun kuritukseni puoleen: katso, ja minä tuon teille henkeni edes, ja ilmoitan teille sanani;
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Että minä kutsuin teitä, ja te estelitte teitänne: minä kokotin käteni, ja ei yksikään ottanut siitä vaaria,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Te hylkäsitte kaiken neuvoni, ja ette tahtoneet kuritustani;
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Niin minä myös nauran teidän vahinkoanne, ja pilkkaan teitä, kuin teidän päällenne tulee se, jota te pelkäätte,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Kuin se tulee, jota te pelkäätte, niinkuin rajuilma, ja tuska niinkuin tuulispää; kuin teidän päällenne tulee ahdistus ja vaiva.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Silloin he minua avuksensa huutavat, ja en minä kuule heitä: varhain he etsivät minua, ja ei löydä minua.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Että he vihasivat opetusta, ja ei ottaneet vastaan Herran pelkoa,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Eikä tyytyneet minun neuvooni, mutta laittivat kaiken kuritukseni;
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Niin pitää heidän syömän tiensä hedelmästä, ja neuvostansa ravituksi tuleman.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Sillä tyhmäin himo tappaa heidät, ja hulluin onni kadottaa heidät.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Mutta joka minua kuulee, hän asuu turvallisesti, ja ei mitään pahaa pelkää.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
