Valitusvirret 3
1 Minä olen mies, jonka viheliäisyyttä nähdä täytyy hänen hirmuisuutensa vitsan kautta.
Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
2 Hän johdatti minua ja vei pimeyteen ja ei valkeuteen.
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
3 Hän on kätensä kääntänyt minua vastaan, ja toimittaa toisin aina minun kanssani.
Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
4 Hän on tehnyt lihani ja nahkani vanhaksi, ja luuni musertanut.
Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
5 Hän rakensi minua vastaan, ja sapella ja vaivalla hän minua kääri.
Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
6 Hän on minut pannut pimeyteen, niinkuin aikaa kuolleet.
Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Hän on minut muurannut sisälle, etten minä pääse ulos, ja minut kovaan jalkapuuhun pannut.
Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
8 Ja vaikka minä huudan ja parun, niin hän kuitenkin korvansa tukitsee minun rukouksestani.
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
9 Hän on muurannut tieni kiinni vuojonkivillä, ja polkuni sulkenut.
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
10 Hän on väijynyt minua niinkuin karhu, niinkuin jalopeura salaisuudessa.
Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Hän on minun antanut tieltä eksyä, ja minut repinyt säpäleiksi, ja minut autioksi tehnyt.
Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
12 Hän on joutsensa jännittänyt, ja asettanut minun nuolella tarkoitettavaksi.
Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
13 Hän ampui minun munaskuihini viinensä nuolet.
Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
14 Minä olen kaiken minun kansani nauru, ja heidän jokapäiväinen virtensä.
Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
15 Hän on haikeudella minut ravinnut, ja koiruoholla juovuttanut.
Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
16 Hän on hampaani somerolla rikki musertanut, hän kieritti minun tuhassa.
При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
17 Minun sieluni on ajettu pois rauhasta, minun täytyy hyvän unohtaa.
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
18 Minä sanoin: minun voimani ja minun toivoni Herran päälle on kadonnut.
И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
19 Muista siis, kuinka minä niin raadollinen ja hyljätty, koiruoholla ja sapella juotettu olen.
Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
20 Minun sieluni sen kyllä muistaa, ja sitä itsellensä tutkistelee.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
21 Minä panen sen sydämeeni; sentähden minä vielä nyt toivon.
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
22 Herran laupiudesta se on, ettemme ratki hukkuneet; ei hänen laupiutensa vielä loppunut.
Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Vaan joka huomen se on uusi, ja sinun uskollisuutes on suuri.
Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Herra on minun osani, sanoo minun sieluni; sentähden tahdon minä häneen toivoa.
Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 Herra on hyvä niille, jotka häneen toivovat, ja niille sieluille, jotka häntä kysyvät.
Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
26 Hyvä on olla kärsivällisenä ja Herralta apua toivoa.
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
27 Hyvä on ihmiselle ijestä kantaa nuoruudessansa;
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
28 Että hän istuu yksinänsä, on vaiti, kuin jotakin hänen päällensä tulee,
Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
29 Ja panee suunsa tomuun, ja odottaa toivoa,
Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Ja antaa löydä poskillensa, ja paljon pilkkaa kärsii.
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
31 Sillä ei Herra syökse pois ijankaikkisesti.
Защото Господ не отхвърля до века.
32 Vaan hän saattaa murheelliseksi, ja taas armahtaa suuresta laupiudestansa.
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
33 Sillä ei hän sydämestänsä ihmisiä kurita eikä murheesen saata,
Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
34 Niinkuin hän tahtois raadolliset maan päällä ratki jalkainsa alla polkea,
Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
35 Ja antais jonkun miehen oikeuden Ylimmäisen edessä tulla käännetyksi pois,
Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
36 Ja ihmistä väärin tuomita asiassansa, niinkuin ei Herra sitä näkisikään.
Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
37 Kuka tohtii siis sanoa: senkaltaiset tapahtuvat ilman Herran käskyä?
Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
38 Eikö paha ja hyvä tule Korkeimman suusta?
Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
39 Miksi siis ihmiset nurisevat eläissänsä? Jokainen nuriskaan syntejänsä vastaan.
Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
40 Tutkistelkaamme ja etsikäämme meidän menoamme, ja palatkaamme Herran tykö.
Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
41 Nostakaamme meidän sydämemme ja kätemme taivaasen päin, Jumalan tykö.
Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
42 Me, me olemme syntiä tehneet ja kovakorvaiset olleet; (sentähden) et sinä säästänytkään.
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
43 Vaan sinä olet vihalla meitä peittänyt ja vainonnut, ja armottomasti surmannut.
Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
44 Sinä verhoitit itses pilvellä, ettei rukous päässyt sen lävitse.
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
45 Sinä olet meitä tunkioksi ja saastaisuudeksi kansain seassa tehnyt.
Направил си ни като помия и смет всред племената.
46 Kaikki meidän vihollisemme ovat suutansa ammottaneet meitä vastaan.
Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
47 Me painetaan alas ja rangaistaan pelvolla ja ahdistuksella.
Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
48 Minun silmäni vuotavat vesi-ojia minun kansani tyttären surkeuden tähden.
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
49 Minun silmäni vuotavat ja ei taida lakata; ei he asetu,
Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
50 Siihenasti että Herra katsoo taivaasta alas ja näkee.
Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
51 Minun silmäni kuluttaa minulta elämäni kaikkein minun kaupunkini tytärten tähden.
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
52 Minun viholliseni ovat minua kovin ajaneet takaa, niinkuin lintua ilman syytä.
Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
53 He ovat minun elämäni kuoppaan salvanneet, ja heittäneet kiven minun päälleni.
Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
54 Ovat myös vedet minun pääni ylitse käyneet; niin minä sanoin: nyt minä ratki hukassa olen.
Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
55 Minä huusin avukseni sinun nimeäs, Herra, alhaalta kuopasta;
Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
56 Ja sinä kuulit minun ääneni, älä korvias kätke minun huokauksestani ja huudostani.
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
57 Sinä lähenet kuin minä sinua huudan, ja sanot: älä pelkää.
Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
58 Sinä, Herra, ratkaiset minun sieluni asian, ja lunastat minun henkeni.
Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
59 Herra katso, kuinka minulle niin vääryyttä tehdään, ja tuomitse minun oikeuteni.
Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
60 Sinä näet kaikki heidän kostonsa ja kaikki heidän ajatuksensa minusta.
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
61 Herra, sinä kuulet heidän pilkkansa ja kaikki heidän ajatuksensa minua vastaan,
Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
62 Minun vainollisteni huulet ja heidän neuvonsa minua vastaan yli päivää.
Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
63 Katso, kuin he istuvat eli nousevat, niin he minusta virsiä laulavat.
Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
64 Kosta heille, Herra, niinkuin he ansainneet ovat, heidän kättensä töiden jälkeen.
Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
65 Anna heidän sydämensä vavista ja sinun kiroustas tuta.
Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
66 Vainoo heitä hirmuisuudella, ja hukuta heitä Herran taivaan alta.
Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
