Lododowo 6
1 Vinye, ne ède megbe na wò aƒelika, eye nèsi akpe tsɔ do ŋugbee na ame tutɔ,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 ne ŋugbe si nèdo zu mɔ me nèɖo eye wò numenyawo bla wò la,
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 ekema vinye, wɔ esia ne nàtsɔ aɖe ɖokuiwòe, esi nège ɖe hawòvi ƒe asi me ta. Yi nàbɔbɔ ɖokuiwò, ɖe kuku na hawòvi la amenubletɔe!
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Wò ŋkuwo megadɔ alɔ̃ o eye wò aɖaba megadɔ akɔlɔ̃e o.
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 Ɖe ɖokuiwò le eƒe asi me abe ale si sãde sina le adela ƒe asi me ene alo abe ale si xevi dona le xevimɔtrela ƒe kamɔ mee ene.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Wò, kuviatɔ, yi anyidi gbɔ; kpɔ eƒe mɔwo ɖa, eye nàdze nunya!
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 Gbeɖela loo dzikpɔla alo dziɖula aɖeke mele esi o,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 gake le dzomeŋɔli la eƒoa eƒe nuhiahiãwo nu ƒu eye wòƒoa eƒe nuɖuɖu nu ƒu le nuŋeɣi.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 Wò, kuviatɔ va se ɖe ɣe ka ɣi nàmlɔ afi ma? Ɣe ka ɣi nànyɔ tso alɔ̃ me?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Dɔ alɔ̃ vie, dɔ akɔlɔ̃e sẽe, ŋlɔ wò abɔwo nàdzudzɔ vie,
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 tete ahedada aƒo ɖe dziwò abe adzodala ene eye hiã abe aʋakalẽtɔ si bla akpa ene.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Yakame kple ame baɖa si le yiyim kple alakpadada,
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 le ŋku tem, tsɔ afɔ le dzesi fiam eye wòtsɔ eƒe asi le nya gblɔmii,
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 ame si ɖoa nu vɔ̃ɖi, beble le eƒe dzi me, eye ɣe sia ɣi wòdea dzre aƒe la
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 eya ta gbegblẽ aƒo ɖe edzi kpoyi eye woatsrɔ̃ eya amea zi ɖeka, naneke maɖee le eme o.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Nu adree Yehowa tsri, eye nu adree nye nu siwo wònyɔa ŋui:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 dadaŋkuwo, alakpaɖe, asi siwo kɔa ʋu maɖifɔ ɖi,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 dzi si ɖoa nu vɔ̃ɖiwo, afɔ siwo ɖea abla ɖe vɔ̃wɔwɔ ŋuti
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 aʋatsoɖaseɖila si kɔa alakpa ɖi, kple ŋutsu si dea dzre nɔviwo dome.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Vinye, lé fofowò ƒe sededewo me ɖe asi eye mègagblẽ dawò ƒe nufiame ɖi o.
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Bla wo ɖe wò dzi ŋuti tegbee eye nàsae ɖe wò kɔ ŋuti.
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 Ne èle zɔzɔm la, woafia mɔ wò, ne èle alɔ̃ dɔm la, woadzɔ ŋuwò eye ne ènyɔ la, woaƒo nu na wò
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 elabena sedede siawo nye akaɖi, nufiafia sia nye kekeli eye ɖɔɖɔɖo si amehehe hena vɛ la nye agbe ƒe mɔ,
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 esi aɖe wò tso nyɔnu ahasitɔ ƒe asi me kple srɔ̃nyɔnu dzego la ƒe aɖe ŋanɛ ƒe asi me.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Eƒe tugbedzedze megana eƒe nu nadzro wò le wò dzi me alo nàna eƒe ŋku mawo nalé wò o,
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 elabena gbolo aɖi gbɔ̃ wò, nànɔ abe abolo ko ene eye nyɔnu ahasitɔ aɖe agbe le mewò.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Ɖe ŋutsu aɖe aɖe dzo ɖe atata eye eƒe awuwo nagbe fiafia?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Ɖe ŋutsu aɖe azɔ le dzoka xɔxɔ dzi eye eƒe afɔwo nagbe fiafia?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 Nenemae wòanɔ na ŋutsu si dɔna kple ŋutsu bubu srɔ̃, womagbe tohehe na ame si ka asi eŋuti o.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 Womedoa vlo fiafitɔ ne efi fi be wòatsɔ atsi eƒe dɔwuame nu, ne dɔ la ewum o
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 gake ne wolée la, ele nɛ be wòaɖo nua teƒe zi adre, esia ana eƒe kesinɔnu siwo katã le esi le eƒe aƒe me la navɔ le esi.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Ke ame si wɔ ahasi kple srɔ̃tɔ la mebua ta me o eye ame si wɔnɛ la gblẽa eɖokui dome.
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Ƒoƒo kple kɔ kple vlododo nye etɔ gome eye womaɖe eƒe ŋukpe ɖa akpɔ gbeɖe o
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 elabena ŋuʋaʋã ana srɔ̃ŋutsu ƒe dɔmedzoe nafla eye ne ele hlɔ̃ biam la, makpɔ nublanui o.
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 Maxɔ avulénu aɖeke o, eye maxɔ zãnu aɖeke hã o, aleke gbegbee wòloloe hã.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
