Lododowo 31
1 Fia Lemuel ƒe nyawo, nyagblɔɖi si dadaa fiae lae nye esi:
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 “Oo vinye, O nye dɔmevi, O nye adzɔgbeɖevi,
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Mègagblẽ wò ŋusẽ ɖe nyɔnuwo ŋu kple wò lãmeka ɖe ame siwo gblẽa fiawo dome la ŋu o.
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 “O Lemuel, esia menye fiawo tɔ o, menye fiawo tɔ be woano wain o eye menye dziɖulawo tɔ be woadzro aha sesẽ o.
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 Ne menye nenema o la, woamu aha aŋlɔ nu si sea gblɔ la be eye woaxɔ ablɔɖe le ame siwo wote ɖe anyi la si.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Tsɔ aha muame na ame siwo le tsɔtsrɔ̃m kple wain na ane siwo le nuxaxa me,
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 na woanoe aŋlɔ woƒe ahedada be eye womagaɖo ŋku woƒe hiãtuame dzi akpɔ o.
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 “Ƒo nu ɖe ame siwo mate ŋu aƒo nu ɖe wo ɖokui nu o la nu eye nàʋli amemanɔsitɔwo ƒe ablɔɖe ta.
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Ƒo nu eye nàdrɔ̃ ʋɔnu dzɔdzɔe, ʋli ame dahewo kple hiãtɔwo ƒe ablɔɖe ta.”
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Ame ka akpɔ srɔ̃nyɔnu si ƒe agbe dze ame ŋu? Exɔ asi wu adzagba.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Srɔ̃a kana ɖe edzi blibo eye nu sia nu si ŋu asixɔxɔ le la mevena le egbɔ o.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 Le nyɔnu sia ƒe agbemeŋkekewo katã me la, ehea nyui ko vɛ, ke menye vɔ̃ o.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 Edia ɖetifu kple avemeka eye wòwɔa dɔ kple eƒe asiwo faa.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 Ele abe asiʋu ene eye wòhea nuɖuɖu tso didiƒe vaa aƒee.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 Efɔna ne ŋu mekpɔ ke o, edia nuɖuɖu na eƒe ƒometɔwo eye wòmaa dɔ na eƒe dɔlanyɔnuwo.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 Ebua ta me le agble ŋu eye wòƒlenɛ, eɖena tso eƒe nukpɔkpɔwo me tsɔna dea waingblee.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 Ewɔa dɔ kple ŋkubiã eye eƒe alɔwo sẽna ɖe eƒe dɔwo ŋu.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Ekpɔa egbɔ be yeƒe asitsatsa ɖe vi geɖe eye yeƒe akaɖi metsina le zã me o.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 Ɖetifutreti le eƒe asi me eye wòtsɔa eƒe asibidɛwo léa ɖetitrekekee.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Eʋua asi na ame dahewo eye wòdoa asi ɖe hiãtɔwo gbɔ.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Ne snodzaɣi ɖo la, mevɔ̃na ɖe eƒe aƒekɔ nu o elabena wo katã tsyɔ kuntru dzĩ.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Elɔ̃a abadzivɔ na eƒe aba eye wòdoa aklala biɖibiɖi ƒe awu kple awu blɔ.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Wodea bubu srɔ̃a ŋu le dua ƒe agbonu ne enɔ anyigba la dzi dumegãwo dome.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 Etɔa aklala biɖibiɖi ƒe awuwo dzrana eye wòdzraa alidziblanu na asitsalawo.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Edo ŋusẽ kple bubu abe awu ene eye ate ŋu ako ŋkeke siwo gbɔna.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Eƒoa nu kple nunya eye nufiame anukwaretɔ le eƒe aɖe dzi.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 Ekpɔa eƒe aƒekɔ ƒe nyawo gbɔ nyuie eye meɖua kuviabolo o.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Viawo tsona yɔnɛ be yayratɔ, nenemae srɔ̃a hã yɔnɛ, hekafunɛ be,
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 “‘Nyɔnu siwo wɔa nu ɖɔʋuwo la li fũu, gake wò la, èƒo wo katã ta.’
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Nyonyo la, beblee, eye tugbedzedze nu hã va yina kaba; gake woakafu nyɔnu si vɔ̃a Yehowa.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Mitsɔ fetu si wòdze na la nɛ, eye eƒe dɔwɔwɔwo ahe kafukafu vɛ nɛ le dua ƒe agbowo nu.”
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
