Lododowo 27
1 Mègaƒo adegbe le etsɔ si gbɔna ŋu o elabena mènya nu si ŋkeke la ahe vɛ o.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Na ame bubu nakafu wò, ke menye wò ŋutɔ wò nu o, ame bubu newɔe, menye wò ŋutɔ wò nuyiwo o.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Kpe nye nu kpekpe eye ke nye agba kpekpe gake bometsila ƒe dzikudoname kpena wu wo ame evea.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Dziku la ŋutasẽlae eye dɔmedzoe la agbodzelae, ke ame ka ate ŋu anɔ te ɖe ŋuʋaʋã nu?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Mokaname le ame dome nyo wu lɔlɔ̃ si woɣla.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Àte ŋu aka ɖe xɔlɔ̃ ƒe abideameŋu dzi gake ketɔ ƒe nugbugbɔ dzina ɖe edzi.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Ƒoɖila doa vlo anyitsi, ke hena dɔwuitɔ la, nu veve gɔ̃ hã vivina nɛ.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Ame si tra tso eƒe aƒe me la le abe xevi si bu eƒe atɔmemɔ ene.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Ami ʋeʋĩ kple dzudzɔdonu ʋeʋĩ doa dzidzɔ na dzi, xɔlɔ̃ ƒe nunyoamenu tsoa eƒe aɖaŋuɖoɖo vavãwo me.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Mègagblẽ xɔ̃wò alo fofowò xɔlɔ̃ ɖi o, eye mègayi nɔviwò ƒe aƒe me ne dzɔgbevɔ̃e ƒo go wò o, anyo na wò be nàyi hawòvi si tsɔ ɖe gbɔwò la gbɔ wu nɔviwò si le adzɔge.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Vinye, dze nunya eye nàhe dzidzɔ vɛ na nye dzi; ekema mate ŋu aɖo nya ŋu na ame si ado vlom.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Nunyala kpɔ dzɔgbevɔ̃e gbɔna eye wòɣla eɖokui gake bometsila le yiyim eye wòkpe fu ɖe eta.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Xɔ avɔ le ame si da megbe na amedzro la si, tsɔe de awɔba me, ne eda megbe na nyɔnu ahasitɔ.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Ne ŋutsu aɖe le eƒe aƒelika yram kple ɣli le ŋdi kanya la, woatsɔe abe ɖiŋudodo ene.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Srɔ̃nyɔnu dzrewɔla le abe tsitrɔnu si le ɖuɖum madzudzɔmadzudzɔe le tsidzagbe ene.
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 Asiɖoɖo edzi le abe asiɖoɖo ya dzi ene alo asitsɔtsɔ ku ami ene.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Abe ale si ga nyrea ga ene la, nenema kee ame nyrea amee.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Ame si lé be na eƒe gboti nyuie la aɖu eƒe tsetsea eye woade bubu ame si kpɔ eƒe aƒetɔ dzi la ŋu.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Abe ale si ame ƒe mo dzena le tsi dzii ene la, nenema ame ƒe dzi ɖea eƒe nɔnɔme fianae.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 Sonu li na klosalo, eye dzokpo li na sika, gake wodoa ame kpɔ to kafukafu si wotsɔ nɛ la dzi.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Togbɔ be èto bometsila le to me, ètoe kple tati abe bli ene hã la, màte ŋu aɖe eƒe bometsitsi ɖa le eŋu o.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Ka ɖe edzi be wò alẽhawo ƒe nɔnɔme le nyanya na wò eye wò ŋku le wò lãhawo ŋu ɖaa;
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 elabena kesinɔnuwo menɔa anyi ɖikaa o eye fiakuku hã menɔa anyi hena dzidzimewo katã o.
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Ne woƒo gbe eye gbe mumu mie ɖe eteƒe, ne wolã gbe siwo le togbɛwo dzi ƒo ƒui la,
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 ekema alẽviawo ana avɔ wò eye gbɔ̃wo anye ga si nàtsɔ aƒle agblee.
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 Gbɔ̃notsi anɔ asiwò fũu be wò kple wò aƒemetɔwo miano eye wòanye nunyiame na wò dɔlanyɔnuwo.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
