Lododowo 24
1 Mègabiã ŋu ame vɔ̃ɖiwo o, mègadi woƒe hamenɔnɔ o
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 elabena woƒe dzi ɖoa nu tovo eye woƒe nuyiwo ƒoa nu tso nu gbegblẽ wɔwɔ ŋuti.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Nunya wotsɔna tua xɔe eye gɔmesese wotsɔna ɖoa egɔme anyie,
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 to sidzedze me wotsɔa nu nyui tɔxɛ siwo mebɔ o kple kesinɔnu nyuiwo yɔa woƒe xɔwo mee.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Ŋusẽ gã aɖe le nunyala si eye ame si si gɔmesese le la dzia eƒe ŋusẽ ɖe edzi.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Èhiã nufiame hafi adze aʋa eye hafi dziɖuɖu nava la, èhiã aɖaŋuɖola geɖewo.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Nunya kɔ boo na bometsila akpa; le amehawo dome, le agbo nu la, nya aɖeke mele esi wòagblɔ o.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Ame si ɖo vɔ̃ be yeawɔ lae woyɔna be ame vɔ̃ɖi.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Bometsinuwo ɖoɖo nye nu vɔ̃ eye amewo tsria fewuɖula.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Ne èʋuʋu le xaxaɣi la, aleke wò ŋusẽ mehele sue o?
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Ɖe ame siwo wokplɔ yina wuwu ge eye xɔ na ame siwo le yiyim sɔgɔsɔgɔ yina ɖe ku me.
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Ne ègblɔ be, “Míenya naneke tso nu sia ŋuti o” la, ɖe ame si daa dziwo kpɔ la menyae oa? Ɖe wòle nyanya na ame si kpɔa wò agbe ta? Ɖe maɖo eteƒe na ame sia ame ɖe nu si wòwɔ la nu oa?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Vinye, no anyitsi elabena enyo; anyitsi tso anyito me avivi le wò nu me.
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 Nyae hã be, nunya avivi wò luʋɔ nu; ne èke ɖe eŋu la, mɔkpɔkpɔ li na wò hena etsɔ si gbɔna eye wò mɔkpɔkpɔ mazu dzodzro o.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Mègade xa ɖe ame dzɔdzɔe ƒe aƒe ŋu o, mègava ha enɔƒe o
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 elabena togbɔ be ame dzɔdzɔe adze anyi zi adre hã la, agafɔ gake ame vɔ̃ɖiwo ya la, dzɔgbevɔ̃e ahe wo aƒu anyi.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Mègakpɔ dziɖuɖu ƒe dzidzɔ ne wò futɔ dze anyi o, eye ne ekli nu la, dzi megadzɔ wò o,
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 elabena Yehowa akpɔe, eye madze eŋu o, eye wòaɖe eƒe dziku ɖa le edzi.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Mègadzo nyanyanya le ame vɔ̃ɖiwo ta alo aʋã ŋu ŋutasẽla o,
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 elabena mɔkpɔkpɔ aɖeke meli na ame vɔ̃ɖi ɖe etsɔ si gbɔna ŋuti o eye woatsi ŋutasẽlawo ƒe akaɖi.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Vinye, vɔ̃ Yehowa kple fia la eye mègade aglãdzelawo dzi o
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 elabena ame eve mawo ana gbegblẽ naƒo ɖe wo dzi kpoyi eye ame kae nya dzɔgbevɔ̃e si woate ŋu ahe vɛ?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 Esiawo hã nye nunyalawo ƒe nyagbɔgblɔwo: Akpa ɖeka dzi dede le ʋɔnudɔdrɔ̃ me menyo o.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Ame si agblɔ na fɔɖila be, “Mèdze agɔ o” la, amewo ado ɖiŋu nɛ eye dukɔwo anyɔ ŋui.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 Ke eme anyo na ame siwo abu fɔ agɔdzela eye yayra gãwo ava wo ameawo dzi.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Nyaŋuɖoɖo ɖe ɖoɖo nu le abe nugbugbɔ ene.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Wu wò gotadɔwo nu eye nàdzra wò agble me ɖo, ema megbe la, tu wò xɔ.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Mègaɖu ɖasefo ɖe hawòvi ŋu dzodzro alo atsɔ wò nuyiwo aka aʋatsoe o.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Mègagblɔ be, “Mele ewɔ ge nɛ abe ale si wòwɔe ɖe ŋutinye ene, mele eteƒe ɖo ge na ŋutsu sia ɖe nu si wòwɔ la ta” o.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Meto kuviatɔ kple ame manyanu ƒe waingble ŋu yi;
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 ŋu vu tsyɔ afi sia afi, gbe to ɖe eme katã eye kpekpɔ la kaka le eŋu.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Metsɔ nye dzi ɖo nu si mekpɔ la ŋu eye mesrɔ̃ nu tso nu si mekpɔ la me.
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Dɔ alɔ̃ vie, dɔ akɔlɔ̃e sẽe, ŋlɔ wò abɔwo nàdzudzɔ vie,
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 tete ahedada aƒo ɖe dziwò abe adzodala ene, eye hiã abe aʋakalẽtɔ si bla akpa ene.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
