Lododowo 22
1 Ŋkɔ nyui didi nyo wu kesinɔnuwo eye ŋudzedzekpɔkpɔ nyo wu klosalo kple sika.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Nu ɖeka siae nàkpɔ le kesinɔtɔ kple ame dahe ŋu: Yehowae nye wo katã Wɔla.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Nunyala kpɔ dzɔgbevɔ̃e gbɔna eye wòɣla eɖokui gake bometsila ya yiyim ko wòle eye wòkpea fu ɖe enu.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Ɖokuibɔbɔ kple Yehowavɔvɔ̃ hea kesinɔnu, bubu kple agbe vɛ.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Ŋu kple mɔkawo le ame vɔ̃ɖi la ƒe mɔ dzi, ke ame si dzɔ eƒe luʋɔ ŋuti la, ate ɖa xaa tso wo gbɔ.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 He ɖevi ɖe mɔ si wòato la dzi eye ne etsi la, mate ɖa le edzi o.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Kesinɔtɔwo ɖua gã ɖe ame dahewo dzi eye nugbanadola zua dɔla na ame si do nugbana la nɛ.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Ame si ƒã vɔ̃ɖivɔ̃ɖi la axa dzɔgbevɔ̃e, eye woatsrɔ eƒe dɔmedzoe ƒe ameƒoti.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Woayra ame si nyoa dɔ me na amewo elabena emaa eƒe nuɖuɖu kple ame dahewo.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Nya fewuɖula la do goe eye dzre hã ado go, nenema ke nyahehe kple dzudzu hã awu nu.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Ame si lɔ̃ dzi dzadzɛ kple nuƒoƒo si me nya dzetowo le la, eyae fia la adze xɔ̃e.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Yehowa ƒe ŋkuwo le nugɔmesese ŋu, ke etrɔa gbo nuteƒemawɔlawo ƒe nyawo.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Kuviatɔ gblɔna be, “Dzata le gota!” alo “Woava wum le ablɔ dzi!”
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Nyɔnu ahasitɔ ƒe nu la, ʋe globo wònye eye ame si dzi Yehowa ƒe dziku le la eyae age adze eme.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Wobla bometsitsi ɖe ɖevi ƒe dzi ŋu, ke ɖɔɖɔɖo ƒe ameƒoti ana wòate ɖa xaa tso egbɔ.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Ame si tea ame dahewo ɖe anyi be yeadzi yeƒe kesinɔnuwo ɖe edzi kple ame si naa nu kesinɔtɔ la siaa age ɖe hiã me.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Ƒu to anyi eye nàse nunyalawo ƒe nyawo, na wò dzi naku ɖe nu si fiam mele ŋuti,
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 elabena edoa dzidzɔ na ame ne èɣla wo ɖe wò dzi me, eye wo katã nanɔ klalo le wò nuyiwo dzi.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Ale be nàɖo dzi ɖe Yehowa ŋu, esia ta mele nu fiam wò ɖo egbea, ɛ̃, wòe mele nu fiam.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Ɖe nyemeŋlɔ nufiamenya blaetɔ̃ na wò, aɖaŋuɖonyawo kple nugɔmesenyawo
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 be woafia nyateƒe kple kakaɖedzinyawo wò be nàtsɔ nunyanyawo aɖo nya ŋu na ame si dɔ wò la oa?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Mègaba ame dahewo le esi woda ahe ta o eye mègate hiãtɔ ɖe to le ʋɔnu o,
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 elabena Yehowa axɔ nya ɖe wo nu eye wòaha ame si ha wo.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Mègadze xɔ̃ ŋutsu dɔmedzoetɔ o eye mègade ha kple ame si doa dziku kabakaba o,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 ne menye nenema o la, àva srɔ̃ eƒe mɔwo eye nàtsɔ ɖokuiwò ade mɔ me.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Mèganye ame si ƒua asi akɔ ɖe fenyila nu alo dea megbe na ame si do nugbana la o;
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 eye ne mèkpɔ ga axe fea o la, woaɖe aba si dzi nèmlɔna la gɔ̃ hã le tewò.
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Mègaɖe blemaliƒokpe si fofowòwo ɖi la ɖa o.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Èkpɔ ame si bi ɖe eƒe dɔ me la le dɔ wɔma? Asubɔ le fiawo ŋgɔ eye menye le ame tsɛwo ŋgɔ o.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
