Lododowo 17
1 Abolo ƒuƒlu sue ɖuɖu si ŋu ŋutifafa kple dziɖeɖi kpe ɖo la nyo wu aƒe si me yɔ fũu kple agbeɖuɖu eye dzre kpe ɖe eŋu.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Dɔla nyanu aɖu aƒetɔ ɖe viŋutsu ŋukpenanuwɔla dzi eye ama domenyinu la kpli wo abe wo nɔviŋutsu wònye ene.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Sonu li na klosalo eye dzokpo li na sika, ke Yehowae doa dziwo katã kpɔ.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Ame vɔ̃ɖi ɖoa to nuyi vɔ̃ɖiwo eye aʋatsotɔ ƒua to anyi ɖe aɖe si gblẽa ame ŋu la ŋu.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Ame si ɖea alɔme le ame dahe ŋuti la doa vlo woƒe Wɔla eye ame si kpɔa dzidzɔ be dzɔgbevɔ̃e dzɔ la, womagbe tohehe nɛ o.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Ame si ku amegã la ƒe fiakukue nye viawo ƒe viwo eye dzilawo nye atsyɔ̃ na wo viwo.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Nuyi siwo doa wo ɖokuiwo ɖe dzi la medzena bometsila kaka alakpanuyiwo nahayi dziɖula dze ge o!
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Zãnu nye kpe xɔasi na ame si nae, afi sia afi si wòayi la, edzea dzi nɛ.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Ame si tsɔ nu tsyɔ vodada dzi la doa lɔlɔ̃ ɖe ŋgɔ eye ame si gawɔ nu si wòwɔ va yi la maa xɔlɔ̃ veviwo dome.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Mokaname dea ta me na ame si si sidzedze le wu nu si ƒoƒo alafa ɖeka nye na bometsila.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Ame vɔ̃ɖi la ɖoe kplikpaa be yeadze aglã eya ta woadɔ dumegã sẽŋuta ɖe eŋu.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Enyo be nàdo go sisiblisi si ŋu woɖe viwo le wu esi nàdo go bometsila le eƒe bometsitsi me.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Ne ŋutsu tsɔ vɔ̃ ɖo nyui teƒe la, vɔ̃ madzo ɖa le eƒe aƒe me kpɔ gbeɖe o.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Dzregɔmetoto le abe ale si woŋɔa tɔʋu ene; eya ta ɖe asi le nya ŋu hafi wòava zu dzre.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Afiatsotso na agɔdzela, kple fɔbubu agɔmadzela siaa nye nu si Yehowa tsri.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Ŋudɔwɔnu ka ga nye le bometsila ƒe asi me, esi didi aɖeke mele eme ɖe nunyadidi ŋuti o?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Xɔlɔ̃ lɔ̃a ame ɣeawo katã ɣi, ke wodzi nɔviŋutsu hena hiãgbe.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Ame manyanu ƒua asi akɔ eye wòdoa ŋugbe tsɔa eɖokui daa megbee na ehavi si nyi fe.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Ame si lɔ̃ dzrewɔwɔ la lɔ̃a nu vɔ̃ eye ame si de agbo kɔkɔ eƒe aƒe nu la le gbegblẽ dim.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Ame si si dzi dovo le la nu medzea edzi nɛ o eye ame si si alakpaɖe le la gena ɖe fukpekpe me.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Viŋutsu si tsi bome la hea veve vɛ, eye fofo si, si vi tsibome le la makpɔ dzidzɔ o.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Dzi si kpɔa dzidzɔ la nye atike nyui, ke gbɔgbɔ si wote ɖe to la nana ƒu tome ƒuna kplakplakpla.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Ame vɔ̃ɖi xɔa zãnu le bebeme be wòatrɔ nya dzɔdzɔe atsyɔ anyi.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Ame si si sidzedze le la ƒe ŋku nɔa nunya ŋu, ke bometsila ƒe ŋkuwo tsana, dona ɖe anyigba ƒe mlɔenu ke.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Viŋutsu tsibome hea nuxaxa vɛ na fofoa kple veve vɛ na ame si dzii.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Menyo be woahe to na fɔmaɖila alo aƒo dɔnunɔla ɖe eƒe nuteƒewɔwɔ ta o.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Ame si si sidzedze su la nya vlowo medona le enu o eye ame si si gɔmesese le la ɖɔa ŋu ɖo, medoa dziku dzodzro o.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Wobua bometsila gɔ̃ hã nunyalae nenye be ezi ɖoɖoe, eye wobunɛ sidzelae ne ekpɔ eƒe aɖe dzi nyuie.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
