Lododowo 14
1 Nyɔnu nyanu tua eya ŋutɔ ƒe xɔ, ke nyɔnu bometsila ya tsɔa eya ŋutɔ ƒe asi vuvua xɔ si wòtu la kɔna ɖe anyi.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Ame si ƒe zɔzɔme ŋu fɔɖiɖi mele o la vɔ̃a Yehowa, ke ame siwo ƒe mɔ le gɔdɔ̃gɔdɔ̃ la doa vloe.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Bometsila ƒe nuƒo nana ameƒoti dzea eƒe dzimegbe, ke nunyala ƒe nuyi kpɔa eta.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Ne nyiwo meli o la, nyikpo me ɖia gbɔlo, ke woxaa nuku geɖe to nyitsu ƒe ŋusẽ me.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Ɖasefo nyateƒetɔ meblea ame o, ke aʋatsoɖasefo ya trɔa alakpa kɔna ɖi glẽglẽglẽ.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Fewuɖula dia nunya gake mekpɔa ɖeke o, ke gɔmesese vana na ame si si sidzedze le la bɔbɔe.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Te ɖa le bometsila gbɔ elabena màkpɔ gɔmesese le eƒe nu me o.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Ayedzelawo ƒe nunyae nye be woabu ta me le woƒe mɔwo ŋu, ke bometsilawo ƒe bometsitsie nye alakpa.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Bometsilawo le alɔme ɖem le nuvɔ̃ŋutivɔsa ŋuti, ke ŋudzedzekpɔkpɔ le dzɔdzɔetɔwo dome.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Dzi ɖe sia ɖe nya eya ŋutɔ ƒe vevesese eye ame aɖeke hã mate ŋu ama eƒe dzidzɔ kplii o.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Woatsrɔ̃ ame vɔ̃ɖiwo ƒe aƒe, ke ame dzɔdzɔewo ƒe agbadɔ anɔ anyi ɖaa.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Mɔ aɖe li, si le dzɔdzɔe le ame ƒe ŋkume, ke le nuwuwua la, ekplɔa ame yia ku mee.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Le nukoko gɔ̃ hã me la, dzi ase veve eye dzidzɔkpɔkpɔ awu nu le nuxaxa me.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Woaxe fe na tosẽlawo le woƒe mɔwo ta eye nenema ke ame nyui hã axɔ eƒe fetu.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Susu wodzoetɔ xɔa nya sia nya dzi sena, ke nunyala dea ŋugble le eƒe afɔɖeɖewo ŋuti.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Nunyala léa fu vɔ̃ eye wòvɔa Yehowa, ke bometsila doa dziku kabakaba eye wòwɔa nu dzimagbɔɖitɔe.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Ame si doa dɔmedzoe kabakaba la wɔa bometsinuwo eye wòléa fu ayedzela.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Susu wodzoetɔwo ƒe domenyinue nye bometsitsi, ke wotsɔa sidzedze ɖɔna na nunyalawo.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Ame vɔ̃ɖiwo adze klo ɖe ame nyuiwo ŋkume eye nenema ke nu tovo wɔlawo awɔ le ame dzɔdzɔewo ƒe agbonu.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Ame dahewo ƒe aƒelikawo ke hã ƒoa asa na wo, ke xɔlɔ̃ geɖe nɔa kesinɔtɔwo si.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Ame si do vlo ehavi la wɔ nu vɔ̃, ke woayra ame si nyo dɔ me na hiãtɔ.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Ame siwo ɖoa nu vɔ̃ɖi la traa mɔ ke ame siwo wɔa ɖoɖo ɖe nu nyui wɔwɔ ŋu la xɔa lɔlɔ̃ kple nuteƒewɔwɔ ƒe teƒeɖoɖo.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Kutrikuku ɖe dɔwɔna ŋu hea viɖe vɛ, ke nukpoloeƒoƒo ɖeɖe hea ame yia ahedada mee.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Nunyalawo ƒe kesinɔnue nye woƒe fiakuku, gake bometsilawo ƒe bometsinuwɔwɔ hea bometsitsi vanɛ.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Ɖasefo nyateƒetɔ ɖea ame geɖewo ƒe agbe, ke aʋatsoɖasefo nye ameblela.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Ame si vɔ̃a Yehowa la, mɔ sesẽ aɖe le esi eye wòanye bebeƒe na viawo.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Yehowa vɔvɔ̃e nye agbe ƒe vudo eye wòɖea ame tso ku ƒe mɔkawo me.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Ame xexlẽme gbogbo nye fia ƒe ŋutikɔkɔe, ke ne amewo mele du aɖe me o la, gbegblẽ vaa dumegã dzi.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Sidzedze gã aɖe sua ŋutsu dzigbɔɖitɔ si, ke ŋutsu si doa dziku kabakaba la, ɖea eƒe bometsitsi fiana.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Dzi si me ŋutifafa le la nana agbe ŋutilã gake ŋubiã nana ƒuwo ƒaƒãna.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Ame si tea ame dahewo ɖe anyi la doa vlo wo Wɔla, ke ame si nyoa dɔ me na hiãtɔ la dea bubu Mawu ŋuti.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Ne dzɔgbevɔ̃e dzɔ la, ame vɔ̃ɖiwo yia to, ke le ku me ke hã la, ame dzɔdzɔewo kpɔa sitsoƒe.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Ame si si sidzedze su la, nunya tsoa aƒe ɖe eƒe dzi me, eye le bometsilawo dome gɔ̃ hã la, enana wodzea si ame si ƒomevi wònye.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Dzɔdzɔenyenye doa dukɔ ɖe dzi, ke nu vɔ̃ nye ŋukpe na dukɔmeviwo.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Dɔla nyanu ƒe nu nyoa fia ŋu, ke eƒe dɔmedzoe vaa dɔla ŋukpenanuwɔla dzi.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
