Lododowo 13
1 Vi nyanu ɖoa to fofoa ƒe amehehe, ke fewuɖula metsɔa ɖeke le mokaname me o.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Ame ƒe nu ƒe kutsetsee wòtsɔna ɖua nu nyuiwoe, ke nuteƒemawɔlawo ƒe dzi tsi dzi ɖe nu vlo wɔwɔ ŋuti.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Ame si dzɔa eƒe nuyiwo ŋuti la dzɔa eƒe agbe ŋuti, ke ame si kea nu kabakaba la atsrɔ̃.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Nu dzroa kuviatɔ vevie gake mekpɔa naneke o, ke vevidonula ƒe didiwo vaa eme nɛ.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Ame dzɔdzɔe léa fu alakpanya, ke ame vɔ̃ɖiwo ya hea ŋukpe kple vlododo vɛ.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Dzɔdzɔenyenye dzɔa ŋutsu fɔmaɖila ƒe agbe ŋuti, ke vɔ̃ɖivɔ̃ɖi léa nu vɔ̃ wɔla ƒua anyi.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Ame aɖe wɔna abe kesinɔtɔe wònye ene, evɔ naneke mele esi o, ame bubu wɔa eɖokui ame dahee, evɔ kesinɔnu geɖe le esi.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Ame ƒe kesinɔnuwo ate ŋu aƒle eƒe agbe ta gake ame dahe mesea ŋɔdzidoname aɖeke o.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Ame dzɔdzɔe ƒe kekeli klẽna nyuie, ke wotsia ame vɔ̃ɖi ƒe akaɖi.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Dzre sɔŋ ko dada hena vɛ, ke nunya tsoa aƒe ɖe ame siwo sea aɖaŋu la gbɔ.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Ga si wokpɔ to mɔ fitifiti dzi la nu va yina, ke ame si dia ga vivivi la wɔnɛ be wòdzina ɖe edzi.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Mɔkpɔkpɔ si woɖe ɖa la nana dzi léa dɔ, ke didi si va eme la nye agbeti.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Ame si doa vlo amehehe la xɔa eŋufetu, ke ame si ɖoa to sedede la xɔa eteƒeɖoɖo.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Nunyala ƒe nufiafia nye agbevudo, eye wòɖea ame tso ku ƒe mɔkawo me.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Gɔmesese nyui hea amenuveve vanɛ, ke nuteƒemawɔlawo ƒe mɔ dzi sesẽna.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Nunyala ɖe sia ɖe wɔa nu kple gɔmesese, ke bometsila ɖea eƒe bometsitsi fiana.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Dɔtsɔla vɔ̃ɖi gena ɖe dzɔgbevɔ̃e me, ke dɔtsɔla si wɔa nuteƒe la hea dɔyɔyɔ vanɛ.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Ame si do toku amehehe la, ahedada kple ŋukpe vaa edzi, ke wodea bubu ame si lɔ̃a mokaname ŋuti.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Didi si vaa eme la vivina na luʋɔ, ke vɔ̃tsitsri nye ŋunyɔ na bometsilawo.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Ame si zɔna kple nunyala la, dzea nunya, ke ame si dzea xɔ̃ bometsilawo la gena ɖe fuwɔame me.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Dzɔgbevɔ̃e tia vɔ̃wɔla yome gake dzɔgbenyui nye ame dzɔdzɔe ƒe fetu.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Ame nyui gblẽa domenyinu ɖi na via ƒe viwo, ke woɖoa ame vɔ̃ɖi ƒe kesinɔnuwo ɖi na ame dzɔdzɔewo.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Ame dahe ƒe agble wɔa nuku geɖe, ke amebaba kplɔnɛ dzonae.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Ame si vea nu le ameƒoti gbɔ la léa fu via, ke ame si lɔ̃a via la kpɔa egbɔ be yehee nyuie.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Ame dzɔdzɔe ɖua nu ɖia ƒo, ke dɔ wua ame vɔ̃ɖi ya.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
