Lododowo 1
1 Israel fia Solomo, David ƒe vi ƒe lododowo nye esiawo:
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 na nunya kple amehehe, na nya goglowo gɔmesese,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 hena agbe dzɔdzɔe kple agbe ɖevi nɔnɔ, be woawɔ nu si dzɔ, nu si le eteƒe kple nu si nyo,
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 be ame gblɔewo nadze aɖaŋu eye woana nunya kple sidzedze sɔhɛwo,
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 nunyalawo neɖo to, ne woasrɔ̃ nu akpe ɖe esi wonya xoxo la ŋu eye ame siwo si sidzedze le xoxo la naxɔ aɖaŋu,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 be woase nunyalawo ƒe lododowo abebubuwo kple adzowo gɔme.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Yehowa vɔvɔ̃e nye nunya ƒe gɔmedzedze, ke bometsilawo doa vlo nunya kple amehehe.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Vinye, ɖo to fofowò ƒe nuxɔxlɔ̃ eye mègagbe nu le dawò ƒe nufiame gbɔ o.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Anye seƒoƒokuku aɖo atsyɔ̃ na wò ta kple kɔga anɔ kɔwò.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Vinye, ne nu vɔ̃ wɔlawo le nuwò blem la, mègalɔ̃ na wo o.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Ne wogblɔ na wò be, “Va kplɔ mí ɖo, na míade xa ɖe ame aɖe ƒe ʋu ŋuti, na míanɔ xame na luʋɔ maɖifɔ aɖe,
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 ne míamii agbagbee abe tsiẽƒe ene, eye míamii blibo abe ame siwo ge dze ʋe globo me ene (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 ekema nu xɔasi vovovowo asu mía si eye míatsɔ afunyinuwo ayɔ míaƒe xɔwo mee
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 eya ta de mía dzi ale be míana gakotoku ɖeka wò” la,
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 vinye, mègakplɔ wo ɖo o, mègaka afɔ woƒe toƒewo o
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 elabena woƒe afɔ ɖea abla ɖe nu vɔ̃ ŋu eye wogona ɖe ʋukɔkɔɖi ŋu.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Enye movidzɔdzɔ be woaɖo ɖɔ ɖi na xeviwo le wo katã ƒe ŋkume!
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Ame siawo de xa ɖi na woawo ŋutɔ ƒe ʋu eye wole adeklo dzi ɖe woawo ŋutɔ ɖokuiwo ŋu!
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Aleae ame siwo tia viɖe ƒoɖi yome la ƒe nuwuwu anɔ, elabena eɖea ame siwo ƒe asi su edzi la ƒe agbe ɖa.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Nunya le ɣli dom le mɔtata dzi eye wòkɔ gbe dzi le ƒuƒoƒewo.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Ele ɣli dom le mɔtata siwo dzi zinyenye le la ƒe dzogoewo dzi eye wòle eƒe nyawo gblɔm le dua ƒe agbowo me be,
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 “Va se ɖe ɣe ka ɣi mi gegemewo mialɔ̃ bometsinuwɔwɔ? Va se ɖe ɣe ka yi fewuɖulawo akpɔ dzidzɔ le fewuɖuɖu ŋu, bometsilawo alé fu sidzedze?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Ne ɖe mietrɔ ɖe nye mokaname ŋu la, anye ne metrɔ nye dzi kɔ ɖe anyi na mi eye mena mienya nye susuwo.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Ke esi miegbe tɔtɔ nam esi meyɔ mi, esi meke nye abɔwo me, mietsɔ ɖeke le eme o
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 eye miedo toku nye aɖaŋuɖoɖowo, hegbe nye mokaname ta la,
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 nye hã mako mi le miaƒe gbegblẽ ta eye maɖe alɔme le mia ŋu ne dzɔgbevɔ̃e ƒo ɖe mia dzi,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 ɛ̃, ne eƒo ɖe mia dzi abe ahom sesẽ ene, gbegblẽ hã zɔ to mia dzi abe yali ene, eye xaxa kple hiã va mia dzi kpoyi!
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 “Ekema woayɔm gake nyematɔ o, woadim gake womakpɔm o.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Le esi wolé fu sidzedze eye wometia Yehowavɔvɔ̃ o,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 le esi wogbe nye aɖaŋuɖoɖo hedo vlo nye mokaname ta.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Azɔ la woaɖu woƒe mɔwo ƒe kutsetse eye woƒe ɖoɖowo ƒe kutsetse aɖi ƒo na wo
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 elabena gegemewo ƒe afɔɖeɖe baɖawo awu wo eye bometsilawo ƒe ɖekematsɔleme atsrɔ̃ wo.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Ke ame sia ame si ɖoa tom la, anɔ agbe le dedinɔnɔ me eye aɖe dzi ɖi bɔkɔɔ, mavɔ̃ na dzɔgbevɔ̃e o.”
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
