Hiob 30
1 “Ke azɔ la, ame siwo menye xoxo na, ame siwo fofowo manyɔ ŋui be womade ha kple nye lãkplɔvuwo gɔ̃ hã o la ɖua fewu le ŋutinye.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Nu ka woƒe alɔkpa sesẽ la wɔ nam, esi ŋusẽ vɔ le wo ŋu?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Hiã kple dɔwuame na wowɔ ɖeƒomevie hele tsatsam le dzogbe kple kuɖiɖinyigbawo dzi le zã me.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Le gbe me woda amagbewo eye woƒe nuɖuɖue nye dɔli ƒe ke.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Woɖe wo ɖa le wo nɔvi amegbetɔwo ƒe ha me eye wodo ɣli ɖe wo ta abe fiafitɔwo wonye ene.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Wozi wo dzi be woanɔ tɔʋu siwo mie la me, agakpewo tome kple do siwo woɖe ɖe anyigba la me.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Wole xɔxlɔ̃m le gbe me eye woƒo ta kpli ɖe avekawo te.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Wonya wo le anyigba la dzi abe ame ɖigbɔ̃wo kple yakamewo ƒe dzidzimeviwo ene.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 “Ke azɔ la, wo viŋutsuwo kpa ha dem, heɖu fewu le ŋunye le ha la me eye mezu lodonu le wo dome.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Wonyɔa ŋum, henɔa adzɔge nam eye woɖea ta ɖe mo nam faa.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Esi azɔ Mawu lã nye datika, hewɔ fum la, wowɔa nu si dze wo ŋu la le ŋkunye me.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Wo detɔwo tso ɖe ŋutinye le nye ɖusime, woɖo mɔwo ɖi na nye afɔ eye woƒu woƒe aʋakpowo ɖe ŋunye.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Wogbã nye mɔ, edze edzi na wo be wogblẽ donyeme eye ame aɖeke mekpe ɖe wo ŋu gɔ̃ hã o.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Wolũ ɖe dzinye abe gli gbagbã mee woto ene eye wozɔ to gbagbãƒewo va ƒo ɖe dzinye.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Ŋɔdzidodowo nye tsyɔ dzinye, wonya nye bubu ɖe nu abe ale si ya lɔa nu ɖe nue ene eye nye dedinɔnɔ bu abe lilikpo ene.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 “Azɔ nye agbe nu va le yiyim eye hiãŋkekewo lém.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Zã ŋɔa nye ƒuwo eye nye vevesese manyagblɔ nu metsona o.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Mawu tsyɔ eƒe ŋusẽ triakɔ la dzinye abe avɔ ene, eye wòle awu ɖe ve nam.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Ekɔm ƒu gbe ɖe ba me eye mezu ke kple dzofi.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 “O Mawu, mefa avi yɔ wò gake mètɔ nam o, metsi tsitre gake ɖeko nèkpɔm dũu.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Ètrɔ dze dzinye nublanuimakpɔmakpɔtɔe eye nètsɔ wò alɔkpa sesẽ ɖu dzinyee.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 ȃom tsa, hena ya lɔm ɖe nu eye nènyamam le ahom la me.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Menya be àhem ayi ku me, teƒe si woɖo ɖi na kodzogbeawo katã.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 “Vavãe, ame aɖeke medoa asi ɖa léa ame si gbã gudugudu ne ele ɣli dom be woaxɔ na ye le eƒe xaxa me o.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Ɖe nyemefa avi ɖe ame siwo ɖo xaxa me la ŋu oa? Ɖe nye luʋɔ mexa nu ɖe ame dahewo ŋuti oa?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Gake esi mekpɔ mɔ na nyui la, vɔ̃ tum, esi mekpɔ mɔ na kekeli la, viviti koe va nam.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Dzoxɔxɔ si le edzi yim le menye la metɔna o, fukpekpeŋkekewo kpe akɔ kplim.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Nye amea menyɔ tsiɖitsiɖitsiɖi le yiyim gake menye ɣee ɖum o, metsi tsitre ɖe ameha la titina hedo ɣli bia kpekpeɖeŋu.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Meva zu nɔviŋutsu na amegãxiwo kple hati na golowo.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Nye ŋutigbalẽ nyɔ tsiɖitsiɖitsiɖi hele fofom le ŋutinye eye asrã dze dzinye kple dzoxɔxɔ gã aɖe.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Nye kasaŋku do konyifagbe eye nye dze le avigbe dom.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
