Hiob 3
1 Le esia megbe la, Hiob ke nu eye wòƒo fi de eƒe dzigbe.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Egblɔ be,
Иов, проговаряйки, рече:
3 “Ŋkeke si dzi wodzim la netsrɔ̃, nenema ke nye zã si me wogblɔ be, ‘Wodzi viŋutsu na mí!’
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Ŋkeke ma nezu viviti, Mawu si le dziƒo la megatsɔ ɖeke le eme nɛ o, kekeli aɖeke megaklẽ ɖe edzi o.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Viviti kple blukɔ tsiɖitsiɖi negaxɔe, lilikpo netsyɔ edzi eye blukɔ nedo ɖe eƒe kekeli dzi.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Viviti tsiɖitsiɖi nexɔ zã ma eye womegaxlẽe ɖe ƒea ƒe ŋkekewo me alo woadee ɣleti aɖeke ƒe ŋkekewo me o.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Zã ma netsi ko eye dzidzɔɣli aɖeke megaɖi le eme o.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Ame siwo ƒoa fi dea ŋkekewo la, neƒo fi de ŋkeke ma, ame siwo le klalo be woade adã ta me na ʋɔ driba la.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Eƒe ŋukeɣletiviwo nedo viviti, kekeli si lalam wòle la megado nɛ o eye megakpɔ fɔŋli ƒe ɣetotoe gbãtɔwo o,
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 elabena metu vidzidɔ ƒe ʋɔtruwo ɖe nunye, be nye ŋkuwo makpɔ dzɔgbevɔ̃e o.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 “Nu ka ŋuti nyemeku le nye dzigbe eye maku hafi ado tso vidzidɔ me o?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Nu ka ta ata aɖewo le klalo be woakɔm ɖe akɔ eye no aɖewo li be mano?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Anye ne memlɔ anyi le ŋutifafa me, le alɔ̃ dɔm, le ɖiɖim ɖe eme.
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 Anye ne mele fiawo kple aɖaŋuɖola siwo le anyigba dzi la gbɔ, ame siwo tu xɔ gã siwo zu aƒedo azɔ la na wo ɖokuiwo.
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Anye ne mele dziɖula siwo si sika le eye woƒe aƒewo me yɔ fũu kple klosalo la gbɔ.
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Alo nu ka ta womeɖim ɖe tome abe fu gege ene, abe vidzĩ si mekpɔ ɣe kpɔ o la ene o?
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Afi ma ame vɔ̃ɖiwo dzudzɔa nyanyra le eye afi ma ame siwo nu ti kɔ na la le gbɔgbɔm ɖe eme le.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Aʋaléleawo hã nɔa ablɔɖe me eye womegasea dɔdzikpɔlawo ƒe ɣli o.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Ame gblɔewo kple amegãwo siaa le afi ma eye kluvi kpɔa ablɔɖe tso eƒe aƒetɔ ƒe asi me.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 “Nu ka tae kekeli klẽna na ayaɖulawo eye wònaa agbe luʋɔ si le nu xam?
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Nu ka ta wòna agbe ame siwo le ku dim, evɔ mevana na wo o kple ame siwo le edim vevie wu kesinɔnu si woɣla
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 kple ame siwo kpɔa dzidzɔ, tsoa aseye ne woɖo yɔdo me?
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Nu ka ŋutie wòna agbe ame si ƒe mɔwo le ɣaɣla kple ame si ŋuti Mawu tɔ kpɔ ɖo?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Elabena hũɖeɖe xɔ ɖe nuɖuɖu teƒe eye nye ŋeŋe ƒona ɖi abe tsi ene.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Nu si mevɔ̃ na la va dzinye eye nu si dzi ŋɔ nam la dzɔ ɖe dzinye.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Nyemekpɔ ŋutifafa, tomefafa alo gbɔɖeme aɖeke o, negbe ʋunyaʋunya ko.”
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
