Hiob 29
1 Hiob yi eƒe nuƒoƒo dzi be,
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 “O, ale si medi vevie be wòanɔ nam abe ale si wònɔ le ɣleti siwo va yi me la ene, le ŋkeke siwo me Mawu kpɔ tanye,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 esi eƒe akaɖi klẽ ɖe nye ta dzi eye eƒe kekeli na mezɔ to blukɔ tsiɖitsiɖi me!
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 O, nenye ɖe wòanɔ nam abe nye lãmesẽŋkekewo me ene, esi kadodo kple Mawu kplikplikpli na wòyra nye aƒe,
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 esi Ŋusẽkatãtɔ la ganɔ kplim ko eye vinyewo ƒo xlãm,
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 esi nye toƒe nye notsi kpeke ɖeɖe eye amitimi ɖuɖu bababa tso agakpe me nam.
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 “Ne meyi dua ƒe agbo nu, henɔ anyi ɖe zikpui dzi gli, le dua ƒe ablɔme la,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 ɖekakpuiawo kpɔam, heƒoa asa nam eye ame tsitsiwo tsona ɖe tsitrenu,
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 dumegãwo tɔna ne wole nu ƒom hetsɔa asi ɖoa nu.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Gbɔgblɔ buna ɖe ame ŋkutawo eye woƒe aɖe léna ɖe woƒe nu me.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Ame sia ame si ɖo tom la kafuam eye ame siwo kpɔm la ƒoa nu nyui tso ŋutinye
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 elabena mexɔna na hiãtɔ siwo le ɣli dom be woakpe ɖe yewo ŋu kple tsyɔ̃evi si si kpeɖeŋutɔ mele o.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Ame si le kukum la ƒe yayra vaa dzinye eye menana ahosi ƒe dzi kpɔa dzidzɔ.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Metsɔ dzɔdzɔenyenye do abe awu ene eye nuteƒewɔwɔ nye nye awu ʋlaya kple tablanu.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Menye ŋku na ŋkuagbãtɔ kple afɔ na tekunɔ.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Menye tɔ na hiãtɔwo eye mexɔa nya ɖe amedzrowo nu.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Meŋea tsyo na ame vɔ̃ɖiwo eye meɖea nu si woda adzoe la le woƒe aɖutame.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 “Mebu be, ‘Maku ɖe nye ŋutɔ nye aƒe me, nye ŋkekewo asɔ gbɔ abe ke ene.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Nye kewo aƒo ɖe to, ade tsi gbɔ eye zãmu adza ɖe nye alɔwo dzi zã blibo la.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Nye ŋutikɔkɔe anɔ yeye zum ɣe sia ɣi le ŋunye eye dati anɔ yeye ɖaa le asinyeme.’
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 “Amewo ɖoa tom henɔa nye asinu kpɔm, nɔa lalam na nye aɖaŋuɖoɖo le ɖoɖoezizi me.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Ne meƒo nu la, womegaƒoa nu o eye nye nyawo gena ɖe woƒe towo me bɔlɔɔ.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Wonɔa lalayem abe ale si wolalana na tsidzadza ene eye woxɔa nye nyawo dea wo ɖokui me abe ale si wonoa kelemetsi ene.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Womexɔnɛ sena ne meko nu na wo o, nye mo ƒe kekeli nye nu xɔasi na wo.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Metiaa mɔ si woato la na wo, menɔa wo dome abe woƒe tatɔ ene eye menɔa wo dome abe woƒe fia le eƒe aʋakɔwo dome ene. Menɔna abe ame si faa akɔ na konyifalawo ene.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
