Romans 12
1 I call upon you, therefore, brethren, through the compassions of God, to present your bodies a sacrifice — living, sanctified, acceptable to God — your intelligent service;
И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
2 and be not conformed to this age, but be transformed by the renewing of your mind, for your proving what [is] the will of God — the good, and acceptable, and perfect. (aiōn g165)
И недейте се съобразява с тоя век ( Или: свят )., но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, (aiōn g165)
3 For I say, through the grace that was given to me, to every one who is among you, not to think above what it behoveth to think; but to think so as to think wisely, as to each God did deal a measure of faith,
Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.
4 for as in one body we have many members, and all the members have not the same office,
Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба,
5 so we, the many, one body are in Christ, and members each one of one another.
така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.
6 And having gifts, different according to the grace that was given to us; whether prophecy — 'According to the proportion of faith!'
И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;
7 or ministration — 'In the ministration!' or he who is teaching — 'In the teaching!'
ако ли служене, нека прилежаваме в служенето, ако някой поучава, нека прилежава в поучаването:
8 or he who is exhorting — 'In the exhortation!' he who is sharing — 'In simplicity!' he who is leading — 'In diligence?' he who is doing kindness — 'In cheerfulness.'
ако увещава, в увещаването: който раздава, да раздава щедро; който управлява, да управлява с усърдие; който показва милост, да я показва доброволно.
9 The love unfeigned: abhorring the evil; cleaving to the good;
Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.
10 in the love of brethren, to one another kindly affectioned: in the honour going before one another;
В братолюбието си обичайте се един друг, като сродници; изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.
11 in the diligence not slothful; in the spirit fervent; the Lord serving;
В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.
12 in the hope rejoicing; in the tribulation enduring; in the prayer persevering;
Радвайте се в надеждата, в скръб бивайте твърди, в молитва постоянни.
13 to the necessities of the saints communicating; the hospitality pursuing.
Помагайте на светиите в нуждите им; предавайте се на гостолюбие.
14 Bless those persecuting you; bless, and curse not;
Благославяйте ония, които ви гонят, благославяйте, и не кълнете
15 to rejoice with the rejoicing, and to weep with the weeping,
Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат.
16 of the same mind one toward another, not minding the high things, but with the lowly going along; become not wise in your own conceit;
Бъдете единомислени един към друг; не давайте ума си на високи неща, но предавайте се на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.
17 giving back to no one evil for evil; providing right things before all men.
Никому не връщайте зло за зло; промишлявайте за това, което е добро пред всичките човеци;
18 If possible — so far as in you — with all men being in peace;
ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.
19 not avenging yourselves, beloved, but give place to the wrath, for it hath been written, 'Vengeance [is] Mine,
Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ".
20 I will recompense again, saith the Lord;' if, then, thine enemy doth hunger, feed him; if he doth thirst, give him drink; for this doing, coals of fire thou shalt heap upon his head;
Но, "Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; Защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му".
21 Be not overcome by the evil, but overcome, in the good, the evil.
Не се оставай да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.
