Psalms 88
1 A Song, a Psalm, by sons of Korah, to the Overseer, 'Concerning the Sickness of Afflictions.' — An instruction, by Heman the Ezrahite. O Jehovah, God of my salvation, Daily I have cried, nightly before Thee,
Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 My prayer cometh in before Thee, Incline Thine ear to my loud cry,
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol h7585)
4 I have been reckoned with those going down [to] the pit, I have been as a man without strength.
Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Among the dead — free, As pierced ones lying in the grave, Whom Thou hast not remembered any more, Yea, they by Thy hand have been cut off.
Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Thou hast put me in the lowest pit, In dark places, in depths.
Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Upon me hath Thy fury lain, And [with] all Thy breakers Thou hast afflicted. (Selah)
Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
8 Thou hast put mine acquaintance far from me, Thou hast made me an abomination to them, Shut up — I go not forth.
Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Mine eye hath grieved because of affliction, I called Thee, O Jehovah, all the day, I have spread out unto Thee my hands.
Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 To the dead dost Thou do wonders? Do Rephaim rise? do they thank Thee? (Selah)
На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
11 Is Thy kindness recounted in the grave? Thy faithfulness in destruction?
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
12 Are Thy wonders known in the darkness? And Thy righteousness in the land of forgetfulness?
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 And I, unto Thee, O Jehovah, I have cried, And in the morning doth my prayer come before Thee.
Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Why, O Jehovah, castest Thou off my soul? Thou hidest Thy face from me.
Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 I [am] afflicted, and expiring from youth, I have borne Thy terrors — I pine away.
От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Over me hath Thy wrath passed, Thy terrors have cut me off,
Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 They have surrounded me as waters all the day, They have gone round against me together,
Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Thou hast put far from me lover and friend, Mine acquaintance [is] the place of darkness!
Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
