Psalms 39
1 To the Overseer, to Jeduthun. — A Psalm of David. I have said, 'I observe my ways, Against sinning with my tongue, I keep for my mouth a curb, while the wicked [is] before me.'
За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
2 I was dumb [with] silence, I kept silent from good, and my pain is excited.
Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Hot [is] my heart within me, In my meditating doth the fire burn, I have spoken with my tongue.
Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
4 'Cause me to know, O Jehovah, mine end, And the measure of my days — what it [is],' I know how frail I [am].
Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Lo, handbreadths Thou hast made my days, And mine age [is] as nothing before Thee, Only, all vanity [is] every man set up. (Selah)
Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Only, in an image doth each walk habitually, Only, [in] vain, they are disquieted, He heapeth up and knoweth not who gathereth them.
Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
7 And, now, what have I expected? O Lord, my hope — it [is] of Thee.
И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 From all my transgressions deliver me, A reproach of the fool make me not.
Избави ме от всичките ми беззакония.
9 I have been dumb, I open not my mouth, Because Thou — Thou hast done [it].
Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
10 Turn aside from off me Thy stroke, From the striving of Thy hand I have been consumed.
Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 With reproofs against iniquity, Thou hast corrected man, And dost waste as a moth his desirableness, Only, vanity [is] every man. (Selah)
Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
12 Hear my prayer, O Jehovah, And [to] my cry give ear, Unto my tear be not silent, For a sojourner I [am] with Thee, A settler like all my fathers.
Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
13 Look from me, and I brighten up before I go and am not!
Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
